Нифрон се въздига
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-13-4
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нифрон се въздига». Краткое содержание книги:
Нифрон се въздига е великолепна история - забавен сюжет с нови образи и изобилие от действие! Стилът на Съливан се чете с лекота, а историята е достатъчно заплетена, за да бъде вълнуваща, но същевременно не тъй усложнена, та да изисква разгръщането на вече прочетени страници за припомняне на отминали събития и герои.
Капитаните отдадоха чест и изтичаха обратно в дъжда. Сержантът подаде оръжията на Ейдриън и понечи да се измъкне.
- Чакай - спря го боецът. - Как се казваш?
Сержантът се извъртя рязко:
- Просто изпълнявах заповеди, когато ви оковах. Не знаех...
- Току-що бе повишен в генерал-адютант - уведоми го Ейдриън. - Как ти е името?
Бившият сержант примигна.
- Бентли... сър.
- Бентли, от този миг ще се навърташ край мен и ще се грижиш всички мои заповеди да бъдат изпълнявани, разбрано? Трябват ми
бързи ездачи, които да служат за вестоносци - трима ще бъдат достатъчни -и сигнални флагове, син и зелен, колкото се може по-големи. Закачете ги на дълги пръти и се погрижете всички капитани да имат еднакви. Също така ще ми трябва кон.
- Нека са два - рече магьосникът.
- Нека са три - додаде Ейдриън. - И на теб ще ти трябва кон, Бентли.
Войникът отвори уста, затвори я, кимна и излезе.
- Един час - промърмори Ейдриън, докато си окачваше оръжията.
- Не смяташ, че Ариста може да устои толкова дълго?
- Трябваше да поема командването над войската вчера. Само ако имах повече време... бих... надявам се да не е прекадено късно.
- Ако някой може да спаси Ратибор, то това си ти - рече му чародеят.
- Знам всичко за наследника - отвърна Ейдриън.
- Имах усещането, че Ройс ще ти каже.
Ейдриън взе дългия меч и промуши глава през ремъка. Протегна ръка назад и опипа ножницата.
- Помня това оръжие - магьосникът посочи упоменатото. - Това е мечът на Джериш.
Той се намръщи, сетне добави:
- Какво си сторил с него?
- Какво имаш предвид?
- Джериш го обожаваше. Имаше си специална кърпа в ръкавицата, с която го почистваше - нещо като обсесия. Острието беше като огледало.
- Видяло е деветстотин години служба - каза му Ейдриън.
- Изобщо не приличаш на Джериш - рече Есрахаддон и поспря, забелязал изражението му. - Какво има?
- Наследникът е мъртъв - знаеш това, нали? Умрял е тук в Ратибор преди четиридесет години.
Есрахаддон се усмихна:
- И все пак държиш меча като него. Трябва да е заради тренировките. Удивително е колко ви характеризира това. Никога не съм...
- Не ме ли чу? На кръвната линия е бил сложен край. Серетите са ги открили. Убили са наследника - името му е било Нарон, впрочем - жена му и детето му също. Баща ми е бил единственият оцелял.
Съжалявам.
Моят наставник, старият Йолрик, често настояваше, че светът има начин да се самоподдържа в баланс. Това беше негова идея-фикс. Смятах го за луд, ала след като поживееш деветстотин години, започваш да гледаш на нещата по различен начин. Откриваш сходства, за които не се и подозирал. Наследникът не е мъртъв, Ейдриън, само скрит.
- Зная, че би искал да мислиш така, ала баща ми се е провалил - и наследникът е загинал. Говорих с член на Теорема Трапеза Пи, който е бил там.
Есрахаддон поклати глава.
- С очите си видях наследника; познах кръвта на Неврик. Хиляда години не могат да скрият подобно потекло. За да бъда напълно сигурен, проведох тест, който не може да бъде подправен. О, да, наследникът е жив.
- Тогава кой е той? В крайна сметка, аз съм пазителят му. Или поне би трябвало да бъда. Трябва да го защитавам.
- За момента анонимността е много по-добра закрила от мечовете. Не мога да ти разкрия самоличността на наследника. Сторя ли го, ти ще се втурнеш към него и ще привлечеш онези, които наблюдават.
Магьосникът въздъхна.
- Довери ми се, зная какво е да бъдеш наблюдаван. В I утария записваха всяка моя произнесена дума. Дори и сега, в този миг, всяко мое слово бива чуто.
- Звучиш като Ройс — Ейдриън се огледа. — Сами сме, заобиколени от армия националисти. Нима смяташ, че Салдур или Етелред имат шпиони, прилепили ухо към фермата?
- Салдур? Етелред? - Есрахаддон се изкикоти. - Регентите изобщо не ме притесняват. Те са просто пешки. Ала не си ли се чудил как гиларабринът е избягал от Авемпарта? Мислиш ли, че е по силите на Салдур или Етелред да сторят нещо подобно? Противникът ми е много по-опасен; убеден съм, че той прекарва много време в слушане на думите ми, без значение къде съм. Аз не разполагам с протекцията на твоя амулет.
- Амулетът? - Ейдриън докосна ризата си, чувствайки контурите на металното кръгче. — Ройс казва, че не позволявало на магьосници като теб да открият носителя.