Професионалистите
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Професионалистите». Краткое содержание книги:
Американски гражданин е застрелян от снайперист на Бахамите. Изстрелът е почти невъзможен, наричат го куршум за милиони. Улики липсват, а местните власти не желаят да сътрудничат.
Заместник-прокурор Нанс Лоръл знае, че убийството е поръчково, и има доказателства, че заповедта идва от най-високите етажи на властта в САЩ. С риск за кариерата и живота си тя се обръща към Линкълн Райм и Амелия Сакс.
Заинтригуван от особената сложност на случая Райм приема задачата.
Скоро самият той се превръща в мишена. А някой започва систематично да премахва всички доказателства и свидетели. Разследването на Райм се превръща в смразяваща битка срещу изключително интелигентен и хладнокръвен убиец.
Той обаче знаеше още от самото начало, че ПДБ няма винаги да вършат работа. В случая с Рашид, тъй като нямаха видима мишена, единствената възможност беше ракета с деветкилограмова силно избухлива бойна глава.
Издълженото лице на Бостън надничаше през прозореца, вероятно към мястото, където се намираше Търговският център. Той разсеяно отметна бялата си коса с пръсти и се заигра с някакъв конец на ръкавелите си. Мецгьр се запита защо този човек не сваля сакото си в кабинета.
- Какво има, Спенсър?
- Дали моментът е подходящ за друга ЗСЗ? След проблемите с Морено?
- Разузнавателните ни сведения са сигурни. Рашид е виновен! Имаме становища от Лангли, от „Мосад“ и от Британското разузнаване.
- Имам предвид само, че не знаем как точно е изтекла информацията за опашката. Може да е била само заповедта за Морено, може да е било нещо повече, включително Рашид. Той беше следващият в списъка, нали помниш? Смъртта му ще се превърне в новина. Може проклетата прокурорка да ни погне и заради това. Стъпваме на много тънък лед.
Съображенията му бяха очевидни, но Мецгър усещаше дълбока интуитивна необходимост, поради което беше свободен от Пушека.
Не искаше това облекчение, това усещане за спокойствие, за свобода да изчезне.
- Знаеш какво планира Рашид за Тексас и за Оклахома, ако не го елиминираме.
- Можем да позвъним в Лангли и да уговорим предаване.
- Да го отвлечем? И после какво? Не ни трябва информация от него, Спенсър. Трябва ни само Рашид да престане да бъде Рашид.
Бостън се предаде:
- Добре. Ами опасността от невинни жертви? Да изстреляш „Хелфайър“ в къща без видимост?
Мецгьр прегледа разузнавателната информация, докато намери доклада от наблюдението. Актуален, отпреди десет минути.
- В укритието няма друг човек освен Рашид. Мястото е под наблюдението на мексиканските федерални служби и на агенцията по наркотиците от седмица по подозрение, че има мулета. Никой не е влизал преди Рашид тази сутрин. Според сведенията ни приблизително в този момент той се среща с човека от картела. След като този тип си тръгне, ще взривим мястото.
63.
Рашид ал-Барани непрекъснато се озърташе.
Високият и оплешивяващ четирийсетгодишен мъж със старателно поддържано катинарче съзнаваше, че го застрашава опасност - от страна на „Мосад“, на ЦРУ, на онази служба за сигурност в Ню Йорк, НРОС. Вероятно и от страна на някои хора в Китай.
Да не говорим за не един от мюсюлманските му събратя. Известен беше с критиката си към фундаменталистите от региона заради тяхната интелектуална немощ и сляпото им придържане към средновековна философия, неприложима в двайсет и първи век. (Освен това публично и безпощадно беше осъждал умерените, защото намираше за проява на страх протестите им, че не са разбрани правилно, когато твърдят, че ислямът в основни линии е презвитерианство, но с различна свята книга. Те обаче само отправяха оскърбления, нямаше да тръгнат на фатва срещу него.)
Рашид искаше нов ред, пълно преобразяване на вярата и на обществото. Ако имаше идол, това не беше Зауахири или Бен Баден. Би бил съчетание от Карл Маркс и Тед Качински, Унабомбър, който беше учил в неговия университет - Мичиганския.
Обаче колкото и непопулярен да беше, Рашид вярваше в сърцето си, че е прав. Премахваш тумора и светът ще се оправи.
Разбира се, метастазите бяха САЩ. От кризата на непосилните заеми в Ирак до оскърбителния морков на чуждестранната помощ, расистката филипика на християнските проповедници и политици и обожествяването на консуматорството, страната беше котва за прогреса на цивилизацията. Беше я напуснал, след като завърши политология, и повече не се върна.
Да, враговете му бяха нетърпеливи като глутница вълци и искаха да го пипнат заради възгледите му. Дори страните, които не харесваха Америка, се нуждаеха от Америка.