Професионалистите
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Професионалистите». Краткое содержание книги:
Американски гражданин е застрелян от снайперист на Бахамите. Изстрелът е почти невъзможен, наричат го куршум за милиони. Улики липсват, а местните власти не желаят да сътрудничат.
Заместник-прокурор Нанс Лоръл знае, че убийството е поръчково, и има доказателства, че заповедта идва от най-високите етажи на властта в САЩ. С риск за кариерата и живота си тя се обръща към Линкълн Райм и Амелия Сакс.
Заинтригуван от особената сложност на случая Райм приема задачата.
Скоро самият той се превръща в мишена. А някой започва систематично да премахва всички доказателства и свидетели. Разследването на Райм се превръща в смразяваща битка срещу изключително интелигентен и хладнокръвен убиец.
62.
Шрив Мецгър наклони глава, така че долната леща на очилата му фокусира думите на екранчето на вълшебния му телефон.
„Заседанията за бюджета напредват бързо. Голямо обсъждане. Решението утре. Не мога да кажа накъде духа вятърът.“
Замисли се за Вълшебника. Какво, по дяволите, да прави с тази скапана неинформация? Да си готви ли автобиографията, или не? Да каже ли на всички тук, че ще бъдат наказани, защото са патриоти и се опитват да възпрат злото, което се мъчи да разруши най-великата страна на света? Или не?
Понякога Пушекът беше лек, дразнещ. Друг път беше мастилена облачна маса, каквато се надига при самолетна катастрофа и експлозия на петролен танкер.
Скъса съобщенията дигитално и пое към кафенето, купи лате за себе си и соево мокачино за Рут. Върна се и остави напитката ѝ върху бюрото, между снимките на първия ѝ съпруг войник и втория ѝ съпруг войник.
- Благодаря - каза жената и извърна към него изумителните си сини очи. В ъгълчетата им се появиха бръчици, когато тя се усмихна. Въпреки понапредналата си възраст жената беше привлекателна в най-широкия смисъл на думата. Мецгьр не вярваше в душата или в духове, но ако вярваше, точно това би го привличало най-силно у Рут.
Сигурно можеше да се каже, че тя има добро сърце. А работеше за човек като него! Той отхвърли цинизма на Пушека.
- Срещата мина добре - осведоми го тя.
- Сигурен бях - отговори Мецгьр. - Знаех си. Би ли поканила Спенсър, ако обичаш?
Той влезе в кабинета си, отпусна се на стола си и отпи от кафето, ядосан на прекалено силната според него топлина, която усещаше през картонената чашка. Което му напомни за друг случай: някакъв уличен продавач на кафе се бе държал грубо с него. Продължаваше да си представя как намира сергията на този мъж и я блъска с колата си. Случаят беше отпреди три години.
Не може да се каже накъде духа вятърът.
Духна кафето си - представи си как издиша Пушек.
Да се маха.
Зае се да проверява имейлите си, измъкнати от заешката дупка на кодирането. Единият го притесни: тревожни новини за разследването на Морено, някакви спънки. Интересно, че това го измори, не го вбеси.
Почукване по рамката на вратата. Спенсър Бостън влезе и седна.
- Какво имаш за информатора? - попита го Мецгьр, без да го поздрави.
- Първият тест с полиграфа е отрицателен. Това са всъщност хората, които са подписали или одобрили заповедта. Обаче има още стотици, които може да са се шмугнали в някой кабинет и да са видели копие.
- Значи всичките ни старши служители са чисти?
- Точно така. Тук и в центровете.
НРОС имаше три командни центъра за безпилотни самолети: в Пендълтън в Калифорния, във форт Худ в Тексас и в Хоумстед във Флорида. Всички би трябвало да са получили заповедта за убийството на Морено, въпреки че самолетът беше излетял от Хоумстед.
- О, между другото, и аз издържах - подметна Бостън.
Мецгьр се усмихна.
- Изобщо не ми хрумна. Наистина.
- Каквото е добро за авоарите, е добро и за агента.
- А Вашингтон? - попита шефът.
Поне десетина човека в столицата знаеха за ЗСЗ. Включително, разбира се, основните играчи в Белия дом.
- Там е по-трудно. Съпротивляват се. - Бостън попита: - Докъде са стигнали ченгетата с разследването?
Мецгьр усети как Пушекът се надига.
- Явно Райм в крайна сметка е успял да стигне до Бахамите. - Кимна към телефона си, където беше получил няколко имейла. - Скапаният пясък не го възпря, както се надявахме.
- Моля? - Очите на Бостън, обикновено засенчени от увисналите му клепачи, се разтвориха широко.
- Изглежда е имало инцидент, но и това не го спряло - отбеляза Мецгьр благоразумно.
- Инцидент ли? - попита Бостън и се вгледа внимателно в него.
- Точно така, Спенсър, инцидент. Обаче той се върна и продължава да се вихри. Онази жена също.
- Прокурорката ли?
- Ами да, и тя. Но всъщност имах предвид детектив Сакс. Неудържима е.
- Боже!
Макар че сегашният му план щеше да я спре доста ефективно.
Лоръл също.
Е, да, тя...
Притеснението на Бостън беше очевидно и това вбеси Мецгър.
- Не допускам, че Райм е открил нещо - пренебрежително каза той. - Местопрестъплението е отпреди седмица, а тамошната полиция не е от най-компетентните.
Споменът за продавача на сергията се върна, ярък и силен. Вместо да се блъсне в сергията му, Мецгьр си помисли дали да не се залее с горещо кафе и да не извика полицията, да се оплаче, че продавачът го е сторил, и те да го арестуват.