Разплата

— И те пътуват към Финикс. Ще се приземят на Скай Харбър след тридесет минути. Не забравяй, че аз първа те предупредих — с тях може да имаш усложнения.

— Какво стана с аварийната картотека?

— Не е зле да си провериш факс апарата.

Смит се върна към импровизирания комуникационен пулт върху масата в предната част на салона. Откъсна листа с цветната снимка, отпечатан от послушната машина. Фотографията не беше от най-високо качество, но женското лице върху нея определено напомняше на описанието, което Рейчъл Колинс бе продиктувала на Люсил Паркър.

— Е, изглежда задоволителна — изръмжа Смит, — но това е копие от шофьорска книжка. Издадена е във Вашингтон. Нямаш ли вести от Аризона?

— Натрупах доста сведения за Бети Ъндъруд, но никой от разпитаните не е бил особено близък с нея. Най-малкото, може да се очаква нашите хора от тактическото поделение да се затруднят, поне в първите часове.

— Може би няма много да се разтакават, особено ако ги притиснем по-здраво. Свържи се с ФАА13 и изискай от дежурните диспечери всички сведения, с които разполагат за полети от Атланта към Скай Харбър. Както редовни, така и на частни самолети.

На Люсил й беше потребна секунда-две, за да асимилира новата задача.

— Искаш да кажеш, че нашият човек може да се опита да ти скочи?

— А ти помисли върху следното: Коупланд е бил мъртъв от двадесет и пет, да кажем тридесет минути, преди Колинс и аз да го открием. Междувременно убиецът вече е пътувал към „Атланта Интернешънъл“. Въпросът е: дали ще се качи на първия редовен полет, независимо от авиокомпанията, или ще предпочете собствен превоз? Не мисля, че ще рискува с първия вариант. Педантични маниаци на гишето за регистрация, липса на свободни места, проблеми с авиомеханиците, евентуално закъснение на полета — това са все елементи, които дори и най-опитният убиец не може да контролира. Нито пък да предвиди.

— Не вярвам да има тази нощ кой знае колко оживен трафик в небето между Скай Харбър и Атланта. — Люсил реши да рискува с още един въпрос: — Искаш ли да ти организирам малка суматоха, там долу, на летището, в твоя чест?

— Хм… Не, забрави за този вариант. Ще се наложи да ангажираме прекалено много хора. Ако пък нашият човек усети нещо необичайно, веднага ще побегне. Или ще стане нещо още по-лошо.

— Тогава ще осигуря резервен отряд, за да покрие летището. Ще им изпратя описанието на нашия човек, което получих от теб.

— Не вярвам много на това описание. Кой знае как всъщност изглежда този тип! Ако колегите от тактическото поделение се нахвърлят не върху този, който ни трябва, онези от местната полиция ще ни скъсат от подигравки.