Разплата
- Автор: Шелби Филип
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Разплата». Краткое содержание книги:
— Сега искам да ми кажеш всичко, докрай — започна Смит с решителен тон, вкопчил двете си ръце в парапета. — Кой е вторият информатор на Моли, и къде се укрива.
— Името й е Бети Ъндъруд. Сега се намира в едно малко, затънтено селище… Нарича се Кеърфрий, в щата Аризона.
Смит кимна, повече на себе си, че приема сведението като достоверно.
— Говори ли с нея? Знаеш ли дали е още жива, сега, в този момент?
— Не можах да разговарям с нея. Звъних един път, но линията се оказа заета. Тя е разговаряла с Коупланд…
Рейчъл се спря. Имаше много подробности, за които Смит не беше осведомен… Прекалено много, за да може да я разбере изцяло.
— Тя е жива — убедено заяви Рейчъл. — Трябва да е жива.
Когато Смит я изгледа недоверчиво, за миг долу на паркинга светлините на фаровете угаснаха и тя зърна само блясъка в очите му, а когато заговори, видя как зъбите му се бялнаха:
— Защо? Защо си толкова сигурна, че този куриер е избрал хотела на Коупланд като първата спирка по пътя си?
Смит забърза обратно към басейна. Рейчъл видя как размени няколко думи с мъжа от охраната на хотела. Тя още разсъждаваше върху въпроса на Смит, когато той пак се появи при нея на терасата.
— Току-що онзи мъж ми обясни, че имало резервен изход от помещението с басейна — каза той и размаха някакъв ключ пред лицето й.
Логан отключи вратата в отдалечения край на терасата и Рейчъл видя метална стълба. По нея тя и Смит се спуснаха до партера, където със същия ключ той отключи следващата врата. Пред тях се показа машинното отделение на хотела, в което бяха монтирани масивните оросителни камери на климатичната инсталация. Тя последва Смит по бетонната пътека, водеща към изхода, зад който се простираше хотелският паркинг. Рейчъл видя, че изходната алея беше задръстена от полицейски автомобили. Под навеса пред страничния вход на сградата бяха паркирани хаотично микробусите на телерепортерите. Никой от гостите на хотела не можеше да се измъкне с кола от паркинга.
— Остави ли нещо в хотела? — попита я Смит, докато двамата бързаха към ъгъла на паркинга.
— Пристигнах тук с един сак… Оставих го във фоайето още когато пристигнах от летището.
— Има ли нещо ценно в него?
— Папката с досието на сержант Дън. Предполагах, че ще поискаш да му хвърлиш един поглед.
Без да забавя крачки, Смит измъкна клетъчния телефон от сакото си и нареди на Крис Абът да донесат въпросния сак на паркинга, и то незабавно. Щом стигна до шевролета, той отвори на Рейчъл предната дясна врата, после се настани зад волана и се обърна към нея.
— Защо вярваш, че Ъндъруд е още жива?
— Защото ако куриерът знаеше къде я бе скрила Моли, той отдавна щеше да е приключил с Коупланд и сега нямаше по всяка вероятност да пътува към убежището на Бети Ъндъруд. Стивън Коупланд се криеше тук от три денонощия и през цялото това време е играл ролята на примамка за него.
— Излиза, че доскоро куриерът не е знаел къде се е намирал Коупланд…
Рейчъл погледна отражението си в прозореца. Навън автомобилите — осветени от оранжевите отблясъци на примигващите полицейски прожектори — приличаха на гигантски насекоми.
— Куриерът не е разполагал с друг начин да се добере до скривалището на Коупланд, освен да ме проследи. Не, това е глупаво. Той е пристигнал тук преди мен. Защото предварително е знаел за къде съм потеглила.
От тази мисъл сърцето й замря. Всяка жена усеща, когато върви по улицата, дали я оглеждат или не. Няма значение по каква причина. Обикновено това усещане трае само няколко секунди. Нима куриерът отдавна се навърта около нея? Тя никога не бе подозирала, че е бил наблизо, никога не бе усещала присъствието му.
Сега Смит я питаше за същото — дали някога е долавяла, че е обект на наблюдение, дали е зървала, макар и само за миг, как нечие лице се извръща подозрително бързо, срещайки погледа й. Рейчъл трябваше да се пребори със страха, преди да му отговори, че не помни такъв епизод.
— Нали и ти си вършил същото, и то през цялото време? — попита тя и го погледна в очите. — Нали и ти си следил всяка моя крачка? Ето как се озова тук, в Атланта.
Смит не й отговори, а тя не се реши да настоява повече. Поне засега.
— Е, тогава не ни остава нищо друго, освен да допуснем, че е решил първо да се справи с Коупланд — въздъхна той.
— Което означава, че ако куриерът е изтръгнал от него това, което го е интересувало, сега той лети към Аризона, докато ние тук умуваме какво да предприемем.