Последният заложник

— Но Бостич излъга!

Тя кимна.

— Да, но сега това не е съществено, нали?

— И още как! Да прекратиш процес срещу убиец за свои лични цели не е съществено, но е криминално деяние… дори заподозреният да не е виновен. — Той поклати глава, сякаш бе изпаднал в унес. — Сега… съм съвсем объркан.

Бостич бе отхвърлил доказателства, които биха осъдили невинен човек, но тогава откъде бяха дошли тези доказателства?

Улф натисна бутона на предавателя.

— Роджър? Чуваш ли ме?

— Да — въздъхна Матсън. — Нещата съвсем се объркаха. Лумин е педофил и негодник, но нали си спомняш, че не можех да си представя как се е измъкнал безнаказан от всичко това. Той не е достатъчно умен. Затова логичният отговор е, че Лумин не е скалъпил цялата история. Направил го е някой друг. И този човек е записал информацията в компютъра на Лумин, за да го натопи. Това е убиецът. У него трябва да са били и двете снимки и Лумин е бил идеалната изкупителна жертва. Глупав, отблъскващ и осъждан за примамване и малтретиране на деца. Освен това Лумин използва компютър, за да се самозадоволява, като гледа детска порнография.

— Ако не беше онова обаждане на Бостич… — започна Кет, после млъкна и пусна бутона.

— Явно е било фалшиво — добави Роджър. — Но защо Бостич ще посочва Лумин? Откъде изобщо е знаел за него?

— Има потресаваща вероятност човекът, проявяващ най-голямата инициатива да отвлича вниманието ни, да е виновният.

— Какво имаш предвид, Кет? — попита Матсън.

Тя пое дълбоко дъх и погледна Кен, обезпокоена каква ще е реакцията му след думите, които се готвеше да произнесе.

— Според мен трябва да смятаме Рудолф Бостич за заподозрян в убийството на Мелинда.

Кен се обърна рязко. Очите му се бяха разширили от изумление.

— Какво? Бостич? Но нали тъкмо той прекрати делото срещу Лумин. Ако е убил Мелинда, Бостич щеше да подкрепи заповедта и доказателствата, защото той ги е поставил. Щеше да иска да изпрати Лумин на електрическия стол вместо себе си.

Кет поклати глава.

— Помислете върху следното. Бостич накисва Лумин, слага доказателствата и после се обажда на теб, Роджър. Знаел е, че ще намериш доказателствата и ще го арестуваш. Обвиняването на Лумин въз основа на тези доказателства е сигурно, но тогава Бостич нарочно излъгва, за да оттегли заповедта, защото ако Лумин не застане пред съда, ще бъде още по-виновен в очите на обществеността. Бостич е знаел, че освобождаването на Лумин поради техническа подробност ще възпламени публичното възмущение и никой няма да се съмнява, че Лумин е убиецът. С други думи, на никого не би минало през ум, че човек като Бостич може да го е направил. Идеална димна завеса. Невероятно хитро!