Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— Убедена съм, че щеше да стане такава, Кен.
Той поклати глава.
— Не, не това е най-важното, а самата представа. Току-що осъзнах защо ми се струваш толкова позната, Кет. — Очите му бяха пълни със сълзи. — Ти ми напомняш за онази Мелинда, която никога няма да видя.
Улф се обърна към контролното табло и внимателно остави револвера. Кет изчака секунда и натисна бутона.
— Свържи ме, Бил.
— Ей сега.
Тя се обърна към Улф.
— Много съм поласкана, че мислиш така за мен, Кен.
Той поклати глава и махна с ръка.
— Кет? Тук е Роджър Матсън.
— Казвай, Роджър. Имаш ли напредък?
— Още не съм получил резултатите от отпечатъците.
— Добре, Роджър. Поисках заповеди за обиск на дома и кабинета на Бостич и вероятно в момента ги издават. Не съм разговаряла с него, откакто се чухме с теб за последен път.
Отново я измъчваше нещо — някакво малко несъответствие, нещо, което Матсън бе споменал и тя не бе имала време да обмисли поради други задължения. Нещо, което не се вместваше в цялостната картина. Но какво?
— Как сте там горе, Кет?
— Чакай малко — каза тя и затвори очи, за да улови призрачната мисъл.
Очите й изведнъж се отвориха и тя натисна бутона.
— Нещо ме безпокои, Роджър. За снимката на Мелинда Улф, която намерихме в компютъра на Бостич и на Лумин. Ти спомена за дървета, които се виждат през прозореца.
— Точно така. Говорех за детайлите. Борове. Виждат се ясно. През прозореца в горния десен ъгъл. Ето защо предполагаме, че е била заведена в някаква хижа в Мейн. Заради анализа на дърветата. Но това не води до убедителни изводи.
Кет наклони глава на една страна.
— Не си спомням… — Тя пусна бутона за миг и погледна компютъра на Бостич. — Чакай малко, Роджър.
Извика на екрана снимката на Мелинда и кошмарният образ на обезобразеното момиченце отново прониза душата й. Виждаше се плетен стол и голи стени, но дървета нямаше.
— Роджър, гледам снимката. Има прозорец, но стъклата отразяват светкавицата на фотоапарата. Никъде не се виждат дървета.
— Кет, на снимката пред мен се виждат кристално ясно. Виж какво, за снимката на Мелинда ли говорим?
— Да.
— В плетения стол?
— Да, но няма дървета. Като се вгледам… Чакай малко!
— Какво има?
Кет погледна Кен, който се бе вторачил напред. Пое дълбоко дъх и отново се вгледа в екрана.
— Роджър, не го бях забелязала досега и изображението на компютърния екран е много зърнесто, но в отражението на светкавицата в прозореца виждам ръка, която държи фотоапарат. И ти ли виждаш същото?
— Снимката е пред мен, Кет. Няма никакво отражение, нито ръка. Тук има прозорец и дървета, а при теб няма. Господи! Това беше единствената снимка, която имаше Брадли Лумин. Ти току-що описа втора. Сигурна ли си, че е Мелинда Улф?
Една ръка се протегна и обърна компютъра. Кен се вгледа отблизо в ужасния образ на осакатената си дъщеря, после отмести ръката на Кет и натисна бутона на предавателя.
— Роджър, тук е Кен Улф. Погледнах. Това е Мелинда. Няма съмнение. Та какво искаше да кажеш?
Последва дълго мълчание, после Матсън дълбоко въздъхна и отговори:
— Какво ли? Ами, потресен съм, но тук има няколко основни факти. Първо, снимката пред мен е единствената, която притежава Брадли Лумин. Второ, снимката при вас е друга. Трето, фотографията, която гледате не може да е правена от Лумин. Изводът е, че освен ако не пропускаме нещо, Брадли Лумин не може да е убиецът.
31.
На борда на „Еърбридж“ 90 — 17:46
— Не е възможно! — измърмори Кен. — Роджър, не мога да приема това! Лумин е единственият заподозрян. Доказателствата бяха там! Самият ти ги намери в компютъра му. Знам, че и в компютъра, и в проклетия му фургон нямаше други снимки на Мелинда, но той лесно може да е направил още и да ги е дал на някого, преди да го арестуват, а после да ги е изтрил напълно и да е изхвърлил негативите.
Гласът на Матсън беше предпазлив.
— Кен, мисля, че в това няма логика. Знаем, че Лумин се е отървал от негатива на снимката, която в момента гледам, защото във фургона му не намерихме нищо, освен един празен „Полароид“. И ти го знаеш. В дома му нямаше снимки. Сканирал е тази в компютъра си, защото записът е в програмата за сканиране. Но други снимки не са били сканирани, освен ако в продължение на дълги часове не е изтривал внимателно с една от онези програми, които използват военните, но не намерихме доказателства за това. Прегледахме и изтритите файлове, Кен. Повиках световноизвестен специалист, който провери информацията на твърдия диск. Нямаше нищо, което да прилича на изтрита снимка, а е много трудно напълно да се заличи всеки остатък от изтрита снимка. Моят извод е, че Лумин не е записвал повече от една снимка на Мелинда.