Фуриите на Калдерон
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191500673
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фуриите на Калдерон». Краткое содержание книги:
Над Калдерон надвисват черни облаци, но не фуриите на бурята са най-сериозната опасност, пред която трябва да се изправят хората от долината, когато пътят им се преплита с този на Курсор Амара - току-що издържала последния си изпит от Академията на Алера.
Предателствои отдавна забравен враг заплашват съществуването на цялото човешко царство. Властта се изплъзва от ръцете на Първия лорд на Алера и неговата последна надежда са млад и неопитен Курсор, момче без нито една фурия и откъснат от подкрепленията легион.
– Той не е от клановете – изръмжа Скагара. – Той няма глас тук.
– Неговият народ е обвинен – отвърна Дорога. – А обвиненият има глас в хорто.
– Само ако главатарите на кланове го решат – каза Скагара. – Аз казвам, че той няма глас. Ти казваш, че има. – Той присви очи и се вторачи в Хашат. – Какво казва конският клан?
Едва сега Хашат наруши отпуснатата стойка, с която беше седяла досега, изправи се и погледна Скагара за момент, без да промълви и дума. Вятърът развя гривата ѝ като знаме. После се обърна, пристъпи зад Дорога и скръсти ръце.
– Нека момчето говори.
Развълнуван шепот премина през тълпата от марати на върха на хълма.
– Фейд – прошепна Тави. – Какво става?
Фейд поклати глава.
– Не знам. Внимавай.
Дорога се обърна към Тави и каза:
– Кажи мислите си, момче от долината. Изкажи ги пред Единствения.
Тави преглътна. Погледна назад към Фейд и се измъкна от ръцете на роба, като се опита да изпъне доколкото може гръб. Огледа кръга и маратите, които се взираха в него с любопитство, презрение, омраза и надежда.
– Моите хора – започна той, но се задави, закашля се, стомахът му се обърна и за момент беше абсолютно сигурен, че ще повърне отново.
– Ха – кресна Скагара. – Вижте го. Твърде изплашен е дори да говори. Твърде изплашен, да изкаже пред Единствения мислите си.
Дорога погледна главатаря на вълците през присвити клепачи. След това се обърна към Тави:
– Момче от долината, ако ще говориш, сега е времето.
Тави кимна, преглътна киселия вкус в устата си и се изправи отново.
– Аз не съм враг – каза той. Гласът му секна и той се покашля. Този път излезе по-силен, отеквайки ясно сред камъните. – Аз не съм враг. Моят народ не търси кавга с маратите от времето, когато аз още не съм бил роден. Не знам кой е този Атсурак, но ако е казал, че ние искаме да ви навредим, значи, е лъгал за нас.
Думите отекнаха сред камъните и насред тишината – странна, изпълнена с объркване. Тави погледна към Дорога и видя, че главатарят на гаргантите го гледа недоумяващо, килнал на една страна глава.
– Лъгал – повтори той объркано. – Лягал?
Намръщи се и сниши глас:
– Не вярвам Атсурак някога да е лягал с някой от твоите хора, ако това казваш. Той не ляга с алерани.
– Не – каза Тави. Стомахът му пак започна да се обръща нервно. – Лъгал. Казвал ви е лъжи.
Дорога премигна отново. След това кимна, сякаш изведнъж разбра. Възвиси отново глас и каза:
– Смяташ, че той говори грешно.
– Точно така – каза Тави. – Не, чакай! Не, лъжата е различно нещо от грешката…
Но думите на Тави не бяха чути заради крясъците, които маратите около хълма нададоха.
Скагара скочи върху своя камък и вдигна ръце за тишина.
– Нека предизвиква! Нека това алеранско кутре изпробва убежденията си пред Единствения! Нека се изправи пред изпитанието на кръвта заедно с Атсурак и да реши въпроса! – Скагара се подсмихна подигравателно на Тави. – Атсурак ще му разпори корема, преди да успее да извика.
– Атсурак не е тук – каза Дорога, като вдигна гордо глава. – Аз съм най-възрастният от присъстващите главатари. И като такъв е мое задължение да приема предизвикателството към Атсурак вместо него.
Очите на Скагара се ококориха.
– Атсурак няма да одобри.
Дорога оголи белите си зъби.
– Атсурак – повтори той – не е тук. Ще защитавам неговата дума подобаващо.
– Както кажеш – изръмжа Скагара. – Силата на Дорога е добре известна. Той ще прекърши алеранското кутре в изпитанието на неговия клан, точно както Атсурак щеше да направи в изпитанието на кръвта.
– Така би станало – каза Дорога, – ако аз застана срещу него в това изпитание. Но това няма да се случи.
– Само ти, аз или Хашат можем да защитим Атсурак – изръмжа Скагара.
– Освен ако не се позова на правото моят наследник да заеме мястото ми в изпитанието пред Единствения.
Скагара се втренчи смаяно в главатаря на гаргантите.
– Кайтай – избоботи Дорога, – влез в хорто.
Тави видя момчето, което го поряза в шатрата, да пристъпва нервно през тълпата, иззад редиците на конския клан. Дорога също го забеляза и се намръщи.
– Влизай вътре, кутре.
Кайтай се поколеба за момент на границата на кръга, след което побърза да влезе вътре. Отправи се с бързи стъпки към баща си и застана до камъка на Дорога, който сложи ръка на рамото му.
– В това изпитание аз искам да влезеш вместо мен. Ще го направиш ли?