Майка Австралия
- Автор: Флетчър Аарон
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майка Австралия». Краткое содержание книги:
Изключителният му успех се дължи на трите великолепно пресъздадени женски образа — Майра, Шийла и Елизабет, всяка от тях силна и горда, но чувствена и обичаща.
Три жени срещу предизвикателствата на съдбата и на един все още незавладян континент. Три жени и една мечта…
Колибата на овчаря беше неголяма дървена постройка на върха на малък хълм. Кучето му стоеше отпред, а конят с пранги на краката пасеше на ливадата. Остра миризма на урина се носеше във въздуха, усещаше се тежко зловоние и смрад. Най-съкрушителното бе мрачната картина вътре. Мъжът лежеше немощен на сламеник срещу стената. Шийла коленичи и се наведе над него. Елизабет остана до вратата, защото вътре се задушаваше и й се гадеше.
— Донеси ми малко вода, Елизабет.
Тя се върна при конете, поемайки големи глътки свеж въздух, взе манерката от седлото и я занесе вътре. Шийла я грабна, а Елизабет побягна навън с ръка на устата си. Мъжът, стенейки, се надигна и отпи глътка вода, като Шийла подпираше главата му.
— Закъсал си, Били, нали?
— Да, бил съм и по-добре — промълви с усилие болният.
— От колко време стоиш така?
Тя го изчака да си помисли. Той въздъхна тежко и тихо й отговори:
— Струва ми се от една седмица. Виж как ми се е подул коремът.
— Да, виждам. По-добре е да те заведа у нас, при главните кошари.
— Но кой, по дяволите, ще се грижи за овцете ми.
— Тя.
— Коя, да му се не види, е тя?
— Ти познаваш Елизабет. Беше омъжена за Къмингс, а сега наскоро се омъжи за Колин.
— А, тази значи беше завеяното поми?
— Не е много по-завеяна от някои други — засмя се беззвучно Шийла.
— Но тя ще ми разпилее овцете, по дяволите!
— Няма да ги разпилее повече, отколкото са разпилени сега, а ти няма да си въобще в състояние да ги наглеждаш. Сега ще те поизчистя и после ще те отведа в главната ферма.
— Няма да позволя, ако тя е тук!
— Не се безпокой! Тя дори не иска да те гледа. Я се виж на какво приличаш! — каза Шийла, запуши манерката и тръгна към вратата, като даде знак на Елизабет да я последва навън. Усмивката й бе изчезнала.
Елизабет дишаше дълбоко, опитвайки се да прочисти гърлото и ноздрите си от отвратителната воня.
— Какво се е случило с него?
Шийла поклати замислено глава, сви рамене и й подаде манерката.
— Не мога да разбера какво е станало, по дяволите! Но нещата тук не вървят добре. Трябва да го заведа обратно вкъщи. Колин и готвачът ще могат да му помогнат.
Елизабет кимна, като хапеше долната си устна и се огледа наоколо.
— Ако бяхме минали вчера по прекия път, щяхме да разберем по-отрано, че е зле.
— Е, да, и щяхме да сме в още по-неприятно положение. Стадото ни щеше да се разбърка с тези овце тук и да търсим помощ, за да ги разделим. И все пак, бих предпочела това, отколкото да гледам Били в състоянието, в което е сега. — Тя се обърна, въздишайки тежко и добави: — Добре, иди хвани коня му и го оседлай.
Елизабет кимна и вдигна падналата до изстиналия огън юзда. Сложи я на коня си, завърза манерката за седлото и тръгна надолу по склона.
Конят на Били се беше развързал, затова й бе трудно да го хване. Подгони го и го притисна в ъгъла на стара разпадаща се кошара, останала от годините, когато наоколо не е имало нищо друго. Елизабет зърна Шийла, която влачеше кофи с вода от извора при хълма. Вече водейки коня, забеляза, че е изпрала и панталоните му и сега ги носи към кошарата.
Елизабет оседла коня и го върза в храстите до колибата. Шийла се появи навън, влачейки сламения дюшек с мъжа отгоре. Беше го обула с влажните още панталони, прилепнали около краката му и разхлабени около гротескно подутия му корем. Като че ли зловонието от колибата излезе заедно с него навън. Елизабет пое дълбоко въздух и се спусна да помогне на Шийла да го издърпа и сложи на земята. Конят започна нервно да тъпче на едно място и да клати глава, щом положиха овчаря близо до него. Шийла кимна на Елизабет да хване юздата, а тя се наведе над Били. Лицето му беше мъртвешки бледо. Тя нагласи ръцете на гърдите му и го повдигна. Той изстена от болка, докато се опитваше да стъпи на земята. Шийла го изправи странично на коня, след това пъхна раменете си под краката му и го повдигна към седлото. Той едвам успя да се хване и отново изстена от силната болка, когато коремът му се притисна о коня. Шийла преметна крака му през седлото и го донамести. Болният се отпусна тежко върху гърба на коня и продължи да стене, дишайки тежко. От задната част на панталоните се чу нещо като картечен звук и неприятното зловоние се усили, обгръщайки Елизабет.
— По дяволите, Шийла! Аз пак го направих!
— Е, добре, но ще трябва да поседиш известно време в него, Били. Ще стигнем потока Мюлнуа чак като падне нощта и тогава пак ще се погрижа за теб.