Майка Австралия
- Автор: Флетчър Аарон
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майка Австралия». Краткое содержание книги:
Изключителният му успех се дължи на трите великолепно пресъздадени женски образа — Майра, Шийла и Елизабет, всяка от тях силна и горда, но чувствена и обичаща.
Три жени срещу предизвикателствата на съдбата и на един все още незавладян континент. Три жени и една мечта…
— Недей да мислиш, че стадата на баща ми се броят по овцете, които виждаш.
— Това пък какво значи?
Шийла се обърна, изгледа я със замислена усмивка на уста, погледна пак встрани и сви рамене.
— Не му е времето да говорим за това, но няма нищо лошо да споделя с теб нещо, върху което можем да си поговорим. Колин, татко и мама са огледали фермите наоколо да търсят жена за Колин, но никъде не са намерили някоя, която да ги задоволи. Но те са доволни от теб, имай предвид това!
Елизабет отново изпита шок, макар и по-лек този път, осъзнавайки, че вече е свободна отново да се омъжи. Позамисли се върху казаното от Шийла и усети как нещо отвътре я стопля. Усмихна се, повдигна вежди и малко горчиво се изсмя.
— Поласкана съм, но и страшно учудена, като се имат предвид събитията през последните два дни.
— Ще поспя малко, та да можем да поседим довечера — каза Шийла, вървейки бавно към стълбите. — А когато мине известно време, ще си поговорим по въпроса, за да могат Колин, баща ми и майка ми да са сигурни, че си готова за това, та и те на свой ред да говорят с теб.
— Добре Шийла, ще го обсъдим вдругиден.
Шийла, която вече беше стигнала до стълбите, се обърна с усмивка.
— Така де, защо да губим време?
— Благодаря ти за всичко, Шийла!
Шийла кимна с глава и заслиза от верандата.
18.
Елизабет и Колин се ожениха в църквата на Минайнди, една от дузината порутени сгради в малкото селище, разположено край река Дарлинг. Колин притежаваше всички онези качества, които у Къмингс липсваха. Отношението на Колин към Елизабет силно се влияеше от взаимния респект между него и Шийла и той бе благороден и внимателен към нея. Колин беше тих; имаше добро чувство за хумор и изглежда не се уморяваше да слуша за Сидней и за детството й. Беше изключително хубав мъж и събуждаше такива импулси в нея, каквито тя никога не предполагаше, че притежава. Понякога, когато се колебаеше да прави любов с нея, тя ставаше агресивна. На сутринта тя беше свенлива и се изчервяваше, когато той й се усмихваше по време на закуската.
Старецът протакаше наемането на друг управител на фермата и затова те живееха в неговата къща. Елизабет реши да купува каквото си пожелае и след като поръча няколко броя мебели, платове, сребърни прибори, порцелан и някои дреболии, се намери в странното положение да е с много пари, без да има за какво да ги похарчи.
Тя беше изключително щастлива. Работата в къщата бе по-малко и тя се наслаждаваше на спокойствието, докато переше и мислеше какво да сготви, когато Колин се върне. Вземаше тор от обора и наторяваше цветята, понякога береше цветя и ги слагаше на гроба на бебето. Подкастряше лозите около верандите, докато израснаха като дебел сенчест параван. Елизабет получи друго писмо от Стивън Уилоуби, нейния роднина от Англия, и му отговори подробно за смъртта на Къмингс, за повторната си женитба и живота във фермата.
Шийла и баща й стигнаха до решението да изпратят Джеймс в един интернат в Сидней. Елизабет писа до директора на училището и до епископа, молейки го да намери спонсор за Джеймс. Писмото от директора пристигна още с връщането на кервана с провизиите. Отговорът бе, че очакват Джеймс за ученик. А писмото от епископа дойде също бързо. То бе дълго, топло и емоционално; изразяваше задоволство от промяната на името и положението й. В него епископът й засвидетелстваше своята почит и уважение, предаваше най-добрите си пожелания и я уверяваше, че Джеймс ще получи нужното внимание от негова страна.
Елизабет отделяше значително време и усилия за подготовката на Джеймс. През всичките следобеди цялото й внимание беше насочено към него и уроците му. Това й основно занимание отпадна, когато той замина, и я обхвана натрапчивото чувство, че е безполезна. Колин търсеше начин да я ободри. Хвалеше я за добре подредените лехи с цветя, за всичко, което вършеше, но тя беше твърдо убедена, че това всъщност не го интересува и единствено иска да я успокои. Той не беше взискателен, а пък и грижата за дома не изискваше много време от нейна страна. Започнаха да ходят за вечеря в къщата на Гарити, след като Колин се завръщаше от работа. Така той можеше да разговаря с баща си и Шийла.
Когато си беше вкъщи, а тя прекарваше по-голяма част от времето си при овцете, Шийла настоятелно канеше Елизабет да вечерят заедно. Старците през всичките вечери упорито и равнодушно мълчаха. Караха я да остане у дома им, но се отнасяха към нея с безразличие, така както се държаха и с Колин и Шийла. Липсваше каквото и да било внимание от тяхна страна, освен моментите, когато старата жена втренчено ги гледаше или когато старецът им задаваше някакви въпроси, за да узнае нещо, което го интересуваше. Старицата сдъвкваше месото и го подаваше на стареца — тема за комичен коментар и пантомима, която Шийла изиграваше по-късно, скришом от тях. А и начинът, по който те внезапно напускаха масата, не отговаряше на добрите обноски. Когато приключеха с храненето, незабавно ставаха от масата и се запътваха към всекидневната или верандата, за да пушат лулите си.