Чистота

Кравеферма „Лунна светлина“

Ала миризмата беше и рай. Не на летището в Санта Круз де ла Сиера, където полъхът на тор от близките пасища се смесваше с дразнещия пушек на неефективни двигатели, забранени в Калифорния още преди Пип да се роди, нито в джипа „Ленд Круизър“, управляван със сигурна ръка от мълчаливия боливиец Педро през пелената от дизелови частици по околовръстното, нито по пътя към Кочабамба, където на всеки петстотин метра поредният брутален легнал полицай даваше възможност на Пип да усети мириса на гниещи плодове и пържено и около джипа се стълпяваха продавачи на портокали и закуски, които всъщност бяха сложили легналите полицаи, нито в жегата по прашния коларски път, по който Педро зави, след като Пип преброи четиресет и седем легнали полицаи (rompemuelles, така ги наричаше Педро, първата ѝ нова дума на испански), нито когато стигнаха до подножието на планината и се заспускаха по тесен, стръмен път, какъвто нямаше и в Сан Франциско, от вдигналото се високо слънце седалките в джипа пареха и от тапицерията се отделяха летливи вещества, а нафтата в резервната туба в багажника се изпаряваше; но след това, след като се спуснаха през смесената гора и през по-прохладния гъсталак, изсечен тук-там за кафеени плантации, и най-накрая поеха по равно покрай поток, водещ към малка долина, по-красива и от най-красивите места, които Пип си беше представяла: ето тогава навлязоха в рая. През отворения прозорец нахлуваха едновременно два аромата, отчетливо различни като слоеве по-хладка и по-топла вода в езеро: наситено ухание от някакви нацъфтели тропически дървета и дъхав аромат на трева от ливадата, по която пасяха кози. От струпаните в дъното край реката ниски постройки идваше лъх на сладък дим от изсечени плодни дървета. Самият въздух имаше приятен аромат на друг климат, нещо абсолютно различно от северноамериканския.

Мястото се наричаше Вулканите. Нямаше вулкани, но долината беше обградена от върхове от червен пясъчник, високи по повече от петстотин метра. Скалите поглъщаха водата през дъждовния сезон и я изпускаха целогодишно в река, която се виеше през сгушена тучна гора, оазис с късче от джунглата в иначе сушав район. Добре поддържани пътеки кръстосваха гората и през първите две седмици от престоя си във Вулканите, докато другите стажанти и служители на „Слънчев лъч“ вършеха потайните си дела, а на нея ѝ възлагаха само дребни задачи по поддръжката (защото Андреас Волф го нямаше, беше в Буенос Айрес и тя не беше минала първоначалното събеседване, по време на което той съобщаваше на новите стажанти какви ще са задълженията им), Пип обикаляше по пътеките всяка сутрин и надвечер. И за да не размишлява за това, което беше оставила в Калифорния, за жалните викове на майка си: „Пюрити! Пази се! Котенце!“, отекнали след нея, когато тръгна към летището, тя се потопи изцяло в миризмите.