Обреченият град
- Автор: Стругацкий Аркадий Натанович, Стругацкий Борис Натанович
- Год: 1990
- Язык: болгарский
- Год: „Христо Ботев“
- Переводчик: Милан Асадуров
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Обреченият град». Краткое содержание книги:
— И водата ли на гръб ще мъкна? — ядосан попита той.
Гайгер учудено повдигна вежди.
— Каква вода?
Андрей се сепна.
— С една дума, добре — каза той. — Само че военните сам ще ги подбера, щом толкова настояваш за тях. Ако оставя на тебе, кой знае какви глупаци ще ми набуташ… И да се разберем отсега, държа на единоначалието! — той заплашително вдигна пръст. — Цялата работа ще ръководя аз!
— Ти, ти — успокои го Гайгер. Той се отпусна в креслото и се усмихна. — Изобщо ти ще си подбереш хората. Единственият човек, когото ти налагам, е Изя. Всички други оставям на теб. Погрижи се да намериш добри механици, лекар си избери…
— Между другото, някакви транспортни средства ще имам ли?
— Ще имаш — каза Гайгер. — И то истински. Такива тук още никой не е виждал. Няма да се наложи нищо да влачиш на гръб освен оръжието… Остави ги тия работи сега, това са дреболии. По-късно, когато си подбереш началниците на подразделенията, подробно ще обсъдим всичко… Вижте на какво искам да ви обърна внимание сега. Секретността! Нея трябва да ми я осигурите вие, момчета. Естествено едно такова начинание не може да остане съвсем скрито, затова ще се наложи да пуснем слух, че отивате например да търсите нефт. На двеста и четиридесетия километър. Но политическите цели на експедицията трябва да бъдат известни само на вас. Разбрахме ли се?
— Разбрахме се — отвърна Андрей умислен.
— Изя, това се отнася най-вече за теб. Чуваш ли?
— Ъхъ — каза Изя с пълна уста.
— А защо всъщност е нужна чак такава секретност? — попита Андрей. — Какво толкова се каним да правим, че трябва да се крием?
— Не ти ли е ясно? — попита Гайгер и устата му се изкриви.
— Не ми е ясно — рече Андрей. — Не виждам абсолютно нищо, което може… да заплашва системата.
— Не системата бе, хапльо! — каза Гайгер. — Тебе! Ти ще бъдеш в опасност! Не можеш ли да проумееш, че те се страхуват от нас точно толкова, колкото и ние от тях?
— Кои те? Твоите антиграждани ли?
— Ами те, разбира се! Щом като най-после сме се сетили да изпратим хора на разузнаване, защо да не допуснем, че те са направили това много отдавна? Че Градът е претъпкан с техни шпиони? Не ми се усмихвай, не ми се усмихвай, глупчо! Това не ти е шега работа! Като налетиш на засада, всичките ще ви изколят като пилци…
— Тъй да бъде — каза Андрей. — Убеди ме. Млъквам.
Известно време Гайгер го гледаше със съмнение, после рече:
— Е, добре. Значи целите са ви ясни. За секретността също се разбрахме. Всъщност това е всичко. Днес подписвам заповедта за назначаването ти за ръководител на операцията… да речем… м-м…
— „Мъгла и мрак“ — подсказа Изя, невинно опулил очи.
— Какво? Не… Много е дълго. Да речем… „Зигзаг“. Операция „Зигзаг“. Добре звучи, нали? — Гайгер измъкна бележник от горното си джобче и записа нещо. — Андрей, ти можеш да започнеш подготовката. Засега имам предвид чисто научната част. Подбери си хора, уточни задачите… заръчай съоръженията, които ще ти трябват, екипировката… Пък аз ще осигуря зелена улица за твоите поръчки. Кой ти е заместник?
— В канцеларията ли? Бътс.
Гайгер се понамръщи.
— Е, добре — съгласи се той. — Нека да е Бътс. Прехвърли работата в канцеларията на него, а ти се посвети изцяло на подготовката на операция „Зигзаг“… И предупреди твоя Бътс по-малко да плещи! — крясна той изведнъж.
— Виж какво — каза Андрей. — Дай да се разберем…
— Стига, по дяволите! Стига! Сега не желая да разговарям на тази тема. Знам какво искаш да ми кажеш! Но рибата се вмирисва от главата, господин съветник, а ти си ги развъдил едни в твоята канцелария… д-дяволите да ги вземат!..
— Якобинци — подсказа Изя.
— А ти, евреино, млъкни! — изрева Гайгер. — Вървете по дяволите, дрънкала такива! Съвсем ме объркахте… За какво говорех?