Човекът от ФБР [calibre 2.47.0]

Тий надигна кутията отново и зачекна нова тема:

-      Е, и сега какво? Пак ли си пенсиониран или не?

-      Тя не смята, че следва да продължи съвместната си работа с мен при новите обстоятелства.

Тий не запита какви са новите обстоятелства от страх да не би да предизвика нови изповеди.

-      Трябва да е приятно да не правиш нищо.

-      Изсмуква ти жизнените сили.

-      Е, но като се изключи тази подробност, трябва да е много хубаво. Знаеш колко страхотно мрачен и умислен ставаш, когато работиш върху някой случай. А сега, когато няма за какво да се безпокоиш, погледни се само колко си свеж и бодър.

-      Не съм престанал да мисля за случая, въпреки че не работя официално върху него - обори го Бекер.

-      Почти ме върза. Изглеждаш толкова безгрижен...

- Ще бъде убито дете, Тий. Ще открием тялото на Боби Рейнълдс и друго дете ще го последва. Знам това със същата сигурност, както знам, че седиш в момента срещу мен... А не мога да направя нищо, за да го спра - освен да мисля, да мисля...

-      Трябва да си създадеш някои лоши навици...

-      Ще се чувствам виновен за всяко дете отсега нататък. Този ужас ще продължава, защото аз не мога да го спра.

-      За Бога, не си виновен ти...

-      Прецаках нещата, Тий. Направо прецаках всичко. Започнах погрешно, защото бях сигурен, че убиецът тряб­ва да е някой много специален човек. Смятах, че разбирам ясно какъв е, и всичко, което направих, беше погрешно. И всичко, което всеки друг правеше, също беше погрешно заради моята сбъркана постановка и проклетата ми сигур­ност, че съм прав.

- Що за човек си ти, Шерлок Холмс? Преди никога ли не си прецаквал някой случай?

Бекер се замисли за миг.

-      Преди винаги съм ги разбирал.

-      Разбирал си кого?

-      Убийците. Животните. Чудовищата. Както и да ги наречеш.

-      Какво толкова има за разбиране? До един са лайнени в главите.

-      Говориш като полицай.

-      Казваш ми, че не са лайнени в главите? Ти, специали­стът по серийните убийства - правилно ли те разбирам? Ти си експерт по психопати, които убиват отново и отново, и отново, така ли е? И ми твърдиш тук, че не са лайнени в главите до един?

Бекер пак замълча. Поигра разсеяно с връзката на обувката си, преди да отговори.

-      Ние всички сме лайнени в главите, Тий. Затова ги разбирах.

-      Трябва да е от бирата - поклати глава с недоумение Тий. - Но ми се струва, че ме натикваш в една категория с лайнените глави, и това ме вбесява.

-      Трябва да е от бирата - съгласи се Бекер.

-      Защото аз лично никога не съм изцеждал кръвта на хората до капка и варил костите им като онзи, какво му беше името. Никога не съм грабвал дете от търговски център, за да го бия до смърт.

-      Те не са бити до смърт - поправи го Бекер. - Бити са до умиране. А след това са задушавани.

-      Прекрасна разлика, няма що.

-      Може би същността на разликата е в милостта...

-      Имаш странна представа за милост.

-      Бит ли си някога, Тий?

- Не.

-      Бит редовно, свирепо от някого, от когото зависиш за храната, подслона, живота си?