Човекът от ФБР [calibre 2.47.0]

Дий успя да намери работа в частна клиника сравни­телно близо до мотела още при третия опит. Както обикновено, административната директорка я прие като дар Божи. В една област с хроничен недостиг на квалифи­циран персонал, появата на бяла медицинска сестра с всички необходими документи и квалификации, с опит и желание да работи при тежки условия независимо коя смяна и срещу ниско заплащане, беше повече от вълшебен отговор на отчаяна молитва. И, разбира се, нещо прекале­но хубаво, за да бъде истина. Директорката обаче намира­ше логика в обяснението на кандидатката за скорошния развод и необходимостта да се установи на ново място с ясния подтекст, че тази работа за нея ще има временен характер. Колко ли време ще е нужно на жена като тази да си намери по-хубава работа, да се омъжи отново или да се премести в по-голям град? „Не много дълго - помисли си директорката, - но колкото и да е, струва си да се възползваме от този шанс.“ Както обикновено, тя зададе само няколко формални въпроса на Дий и я нае веднага.

Докато пътуваше към мотела, Дий разработи оконча­телно плана си. Положението бе ново за нея. Досега не бе имала конкретен обект, поради което не ѝ се бе налагало да следва предварително обмислен план. Достатъчно ѝ бе да спазва определен начин на действие. Тя го бе използва­ла, когато обстоятелствата изглеждаха благоприятни, а нуждата - огромна. Винаги обаче с голям процент импро­визация по време на самия процес. Сега обаче нещата бяха различни.

Бе обхваната от силна вълна на възбуда. Този път не само ще задоволи непреодолимата си нужда, но и ще извърши акт на отплата. „Отнеми - и ще ти бъде отнето“ - мислеше си тя триумфално. Имаше тържествен библейски ритъм, а и смисъл в това, което възнамеряваше да напра­ви. Най-сетне ще върне сина си и тези, които ѝ го бяха отнели, ще страдат. Дий се чувстваше прекрасно. Смехът бълбукаше в гърдите ѝ, напираше да изскочи от гърлото ѝ. Колкото повече приближаваше към мотела, толкова по-неудържимо ставаше положението. Скоро тя буквално се прегъваше от смях над волана и ѝ се наложи да намали, за да не се отклони в погрешно платно.