Едно на милион
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #24
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Едно на милион». Краткое содержание книги:
Ричър пътува с автобус из Америка без конкретна цел, без да бърза заникъде. Но слиза от него, за да помогне на възрастен човек, който очевидно ще стане жертва на обир. И… нали знаете какво казват за добрите дела? Не остават ненаказани.
Старецът, на когото Ричър помага, е допуснал огромна грешка. Притиснати от обстоятелствата, той и съпругата му са взели голям заем от много опасни хора. От банда, която владее половината град. Най-неочаквано Ричър се оказва между двете гангстерски групировки, които се борят за надмощие. Той знае, че трябва да остане поне на крачка пред лихварите, рекетьорите и наемните убийци. Знае и че изгледите за успех не са на негова страна. Но Джак Ричър вярва в един конкретен вид правосъдие… макар че шансът да успее е едно на милион.
— Предполагам, че ключовият въпрос е дали Грегъри вярва на Данило — заяви Ричър.
— Има ли значение? — попита Хоган.
— Че защо да не му вярва? — учуди се Аби.
— Поради две причини — обясни Ричър. — Първо, Грегъри не вярва на никого. Не е стигнал дотук благодарение на вярата си в хората. Грегъри е змия, затова предполага, че всички около него също са змии. Второ, досега най-голямата заплаха винаги е идвала от Данило. Той е вторият човек в командната верига. Той е заместникът, потенциалният бъдещ лидер. Всеки ден се случват подобни неща. Генерали излизат в пенсия, длъжностите им се заемат от полковници…
— Това помага ли ни?
— Трябва да минеш през офиса на Данило, за да стигнеш до този на Грегъри.
— Нормално е — отбеляза Хоган. — Всички правят така. Това е задължението на заместника или на началник-щаба.
— Представи си обратната ситуация. За да напусне собствения си офис, Грегъри трябва да мине през този на Данило. А той е параноик, може би не без основание. Но резултатът е налице. Грегъри е още жив. Не е задължително да си въобразява, че е крупен бизнесмен, който пожелава приятна вечер на секретарката си и я нарича „скъпа“. Не, за него минаването през кабинета отпред наподобява по-скоро попадането в смъртоносен капан. Където зад бюрото го очаква не красива секретарка, а взвод за екзекуции. Или по-лошо, блокада, която няма да бъде вдигната, ако не удовлетвори определени желания. Може би ще му позволят да отстъпи лидерството и да запази достойнство.
Аби кимна.
— Такава е човешката природа — каза тя. — Хората правят твърде много глупости, но понякога решават да постъпят както трябва.
— Какво искаш да кажеш? — попита Хоган.
— Грегъри разполага с авариен изход.
Тримата минаха зад щанда и седнаха на пода срещу витрините, недалече от вързания продавач. Проведоха съвещание на високо равнище. А то винаги се организира зад фронтовата линия. Хоган влезе в ролята на вечно недоволен, критично настроен морски пехотинец. От една страна, защото бе именно такъв, а от друга — като професионално задължение. Всеки план трябва да бъде подложен на стрес тест от всяка възможна гледна точка.
— В най-лошия случай — каза той — ще попаднем в същата ситуация, но обърната на сто и осемдесет градуса. Хора по тротоарите на другата улица, които да наблюдават задния изход, и още хора вътре, в тесните коридори. Има си специален термин за това.
— Симетричност — каза Ричър.
— Именно.
— Такава е човешката природа — каза Аби. — Хората правят твърде много глупости, но понякога решават да постъпят както трябва.
— Какво означава това? — попита Хоган.
— Аварийният изход би поставил Грегъри в неизгодно положение — каза тя. — Би издал страха му. В най-добрия случай би показал, че не вярва на собствената си охрана или на армията от верни войници, която го е оградила. А той не може да допусне подобно нещо. Това е Грегъри. Той не може да проявява слабости. Неговата собствена организация не търпи слабости.
— И?
— Аварийният изход е таен. Никой не го охранява, защото никой не подозира за съществуването му.
— Дори Данило?
— Особено Данило — обади се Ричър. — Той е най-голямата заплаха. Това е организирано зад гърба на Данило. Обзалагам се, че ако се върнем назад във времето, ще открием период от две седмици, в който Данило е бил изпратен някъде далече от тук. И тъкмо преди да се върне, двама строителни работници са претърпели трагична злополука.
— Следователно никой освен Грегъри не знае къде се намира въпросният таен тунел.
— Точно така.
— Но това включва и нас. Ние също нямаме представа къде да го търсим.
— В някое мазе, което е свързано с друго мазе.
— Това ли е планът ти?
— Анализирай ситуацията от гледната точка на Грегъри. Той не се е издигнал до тук, поемайки рискове. Атакува ли някой офисите му, той трябва светкавично да изчезне. И тъй като ще попадне в силно стресова ситуация, не може да си позволи объркване или суетене. Пътят му за бягство трябва да е обозначен съвсем ясно. Със стрелки по стените или дори с аварийно осветление като в салона на самолет. Трябва само да открием вратата, която излиза на уличката в другия край на тунела. Ще влезем оттам и ще проследим стрелките по обратния път. Може да се озовем в кабинета му през някоя стара маслена картина на стената.