Седмата жертва

И с мотива се получава логично, макар и сложно, но нали Виктор Петрович Шувалов е доста сложна личност. Убива наркомани, защото заради наркотици е изгубил цялото си семейство. Един учен от университет няма допирни точки с наркотрафикантите, не знае как и къде да ги търси, освен това наркотрафикантите много приличат на всички едри бизнесмени, тоест имат охрана и система за безопасност, дори за професионален килър не е лесно да убие такъв човек, камо ли пък за кротък интелигент. А виж, изгубили остатъците от интелекта си самотни наркомани се убиват много по-лесно. И Шувалов е тръгнал именно по този път, за да даде израз на омразата си към дрогата и към всички, които са свързани с нея.

А бездомниците Виктор Петрович убива изключително за да отмъсти на следователя Образцова, по чиято вина, както смята той, е загинал неговият шестнайсетгодишен син. Умишлено я държи в страх, като оставя бележки и показва, че не е забравил Татяна и с всяко ново престъпление се приближава към нея. Последната бележка, оставена край тялото на Валентин Казарян, беше твърде красноречива. Убийствата на бездомниците са едно внимателно обмислено перфидно отмъщение — жестоко, бавно и мъчително. Именно затова е избрано друго оръжие за тези убийства и самият стил на извършването на престъпленията е принципно друг. Оттук и чуждите отпечатъци, и чуждият почерк. Шувалов разбира, че за престъпленията, насочени срещу следователя Образцова, ще заподозрат именно него, и затова взема предпазни мерки. Затова държи оръжието по-далеч от себе си. А за убийствата на наркоманите никой никога няма да го заподозре. Едва ли някой би свързал две толкова различни една от друга серии убийства. Добре го е преценил, не ще и дума.