Плутоний за Исус
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #11
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-023-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плутоний за Исус». Краткое содержание книги:
По заповед на Главна прокуратура вчера беше претърсен московският филиал на сектата „Пътят на истината“. Конфискувани са големи количества психотропни вещества, оръжие и ценности. До приключване на случая Независимая газета
… командировам капитан Марк Майер в разпореждане на отдела за борба с организираната престъпност. (Из секретна заповед)
— А какво всъщност трябваше да кажа? По-интересното е какво правиш ти тука. Това не е най-подходящото място за уикенд с приятел.
— Нито това е уикенд, нито ти си приятел.
— А кой съм? — подозрително попита той.
— Ти си мой съпруг и аз, като смирена японска съпруга, трябва да те следвам навсякъде, където ме заведеш.
— Чакай, чакай! Аз не съм казал, че искам да те виждам тук.
— Значи не искаш… — с убит глас промълви Кристина.
— Ама недей така! — простена Марк, без да я изпуска от прегръдките си. — Готов съм да бъда с тебе навсякъде, но не съм сигурен, че трябва да е именно тук.
— Ген, ще ти кажа цялата истина…
— Добре… — поощрително каза Марк.
— Ген, аз, разбира се, съм една заслепена и оглупяла от любов жена, но недей да забравяш, че иначе съм и нелоша и доста известна журналистка. Когато татко разбра, че сме били заедно преди няколко дни и че аз бих желала да продължа връзката си с теб, той ми каза: тръгвай, но трябва да знаеш, че той ще лежи в затвора.
— А баща ти няма ли да лежи?
— Не спомена нищо конкретно, но доколкото разбрах, не го заплашва затвор. Ако си представим цялата ваша одисея като някой приключенски филм, аз подозирам, че в него той ще бъде и сценаристът, и режисьорът.
— Тоест… Защо мислиш така?
— Защото ми каза: заминавай, а когато се върнеш, ти ще напишеш един потресаващ репортаж, а аз ще съм си изпълнил дълга.
— Добре го е казал, но прибързано и неточно. Подобни думи в подобна ситуация може да каже само един полицай, а не престъпник. Не съм ли прав? При нас, бандитите, няма такова нещо като „чувство за дълг“.
— Не говори така. Татко каза, че ти изобщо не приличаш на престъпник, а той е умен човек. И мненията ни по този въпрос се покриват. Аз също не те смятам за гангстер.
— А за какъв?
— За мъж, когото обичам. Вярваш ли, че мога да се влюбя в един гангстер?
— Можеш, естествено — искрено отговори Марк.
— Ама не за дълго — кокетно възрази Кристина. — А пък за теб дори искам да се омъжа. Но ти навярно не би пожелал да се венчаем в църква, защото си комунист, а?
— Не, не съм комунист, само бивш комсомолец.
— О, какво значи комсомолец?
— Кандидат за комунист. Но това беше отдавна. А сега трябва да тръгвам.
— Добре, тръгвай тогава.
— Кристина, знаеш ли какви са правилата за престой в хотела, когато си сама?
— Какви?
— Да не излизаш от стаята, никого да не пускаш, освен мене и да не вдигаш слушалката, ако звъни телефонът.
— Ще ги спазя само ако не се забавиш много там, закъдето си тръгнал. Иначе нищо не мога да ти обещая.
3.
Такова нещо Марк виждаше за пръв път. В модерния небостъргач от стомана, бетон и стъкло имаше грандиозно съоръжение, което напомняше и християнска черква, и будистки храм. Всичко беше някак разточително, пъстро и разкошно, но някак безвкусно и лишено от подобаващата атмосфера, както се стори на Марк. Последното му впечатление се подсилваше и от факта, че тук хората — представители както на жълтата, така и на бялата раса — сноват някак нервно и тревожно.
След малко обаче се ориентира, че всъщност това помещение е само преддверието на храма.
Към него се приближи нисък и набит японец, който остро го попита нещо на японски. Марк му отговори на немски:
— Нихт ферщеен (Не разбирам).
Тогава японецът го сграбчи с едната ръка за рамото, а с другата му посочи изхода: сиреч да си върви по живо и по здраво.
В следващия миг Марк притисна ръката на японеца, както се бе вкопчил с нея за якето му и рязко се завъртя настрани, при което я изкълчи в китката и лакътя. Същевременно с лек тласък на тялото запрати нервния служител на великия Като към някакви сандъци и кутии в един ъгъл.
— Лошо се приземи, явно няма да е на добро — промърмори Марк и притича към една врата, по-точно към единствената врата. Защото мъжете, които бяха минали оттук, бяха излезли някак си през полупрозрачните стени, като ги преместваха по някакъв начин. Марк знаеше, че в традиционните японски къщи няма врати в истинския смисъл на думата, а само плъзгащи се прегради. Той обаче не знаеше как точно да ги задвижи и затова предпочете онова, което му беше добре познато.
Вратата се оказа незаключена. Озова се в стая, подобна на кабинет от европейски стил. А и тримата мъже вътре, макар че бяха с монашески раса, очевидно не бяха японци. Начинът, по който седяха, качили крака върху ниската масичка за вестници, му подсказа, че са американци.