Опасно хоби

— Не, с най-обикновен, граждански, от стария образец, защото държавата още не е измислила нов!

„Момче, сърдиш се, дори зачерви бузите!…“

Неочаквано за митничаря Турецки се засмя и отбеляза:

— За първи път чувам, че законът може да се нарушава така нагло и безцеремонно… Браво! А куфарът лек ли беше, или тежък? Нали сте го носили.

— Средно тежък — промълви Пал Палич, след като овладя мигновеното си смущение и едва не запелтечи.

— Доколко стигаше, не се стеснявайте, нали сте опитен човек? Към двайсет? Трийсет килограма? По-тежък ли беше?

— Мисля, че не повече от двайсет. — Дегтярьов дори демонстрира как вдига куфара и го носи.

„Двигателна памет“ — забеляза Турецки.

— Добре, вие го занесохте, той влезе в паспортен контрол, а Кисота, къде отиде тя? След него ли?

— Да, обикновено тя изпраща до самолета.

— Добре. А началникът ви тук ли е, иска ми се да поговоря и с него, щом съм дошъл. Благодаря ви, извинете, че ви досадих с въпросите, службата ми е такава. Чувал съм, че и при вас не било по-лесно. Как да го намеря? Снегирьов ли беше?

„Така ти се пада! — помисли злорадо Пал Палич. — Върви се оправдавай сега пред такъв глупак… А как го каза за закона. Да, май не е глупак тоя…“

Дегтярьов придружи Турецки до началник-смяната, сбогува се и като влезе в залата на пристигащите самолети, позвъни на Кисота, за да му е мирна главата. Предаде разговора най-общо, без да я плаши или настройва войнствено, каза, че не би искал повече да се среща с такъв глупак, камо ли да работи с него. Сега е при Снегирьов. Ако се интересува от нещо, да звъни направо на него. Не забрави да вмъкне, колкото за майтап, че е станало дума за документа й. Кисота премълча, сбогува се сухо и затвори телефона.

Турецки се интересуваше само от един въпрос: на базата на какъв документ е разрешено на Кисота да пропуска пътници без проверка. Снегирьов щеше да измисли нещо, да замаже работата, но следователят постави още веднъж въпроса — и то доста рязко. Не молеше, а настояваше да му представят въпросния документ.

— Трябва да го потърся, не беше вчера, изобщо… — Най-сетне, когато на Снегирьов му писна от този следовател, той изведнъж си спомни, че подобни документи могат да се представят само при официално поискване, затова Турецки многообещаващо кимна:

— Ще го имате — после стана, сбогува се вежливо и си тръгна.

Снегирьов веднага извика Пал Палич и го попита какво мисли за следователя.

Митничарят сви рамене и рече:

— Тъпак.

— Така ли? — Снегирьов го погледна внимателно и поклати глава. — Да, да… — И като го освободи, хвана телефонната слушалка.