Опасно хоби

34

Пал Палич добре знаеше официалната длъжност на Кисота. За неофициалната само можеше да се досеща, макар да не представляваше кой знае каква тайна: по същество ведомството е едно, само канторите са различни. И шефовете са различни, всеки си командва своите работи. А понякога тези работи се пресичаха — и ставаше една!… Ето, както и този път, изглежда.

Дегтярьов се обади на Кисота и съобщи, че са го търсили от прокуратурата. От само себе си възникваше въпросът: какво да правим?

Кисота помисли малко и нареди да казва истината. Тоест както си е било. Тя му е позвънила, докарала е клиента си и той, знаейки за пълномощията й, пуснал господина без проверка. Толкоз. Откъде се познават? Снегирьов, началникът на смяната, ги запознал.

— Но аз нищо не знам за вашите пълномощия — опитваше да изхитрува Дегтярьов, защото официално наистина не знаеше.

— Не се прави на глупак, Пал Палич — усмихна се Кисота. — Можеш да казваш, че знаеш от началника. ФСС3 стига ли ти? След срещата ми позвъни пак да разкажеш за какво е станало дума. — И тя затвори телефона.

Дегтярьов очакваше някой досаден старчок, сигурно в Главната прокуратура са се събрали само стари тузари, и бе малко разочарован, като видя съвсем нормален мъж някъде под четирийсетте, дори връстник — Дегтярьов скоро стана на трийсет и пет. Държеше се съвсем обикновено и дори бе донякъде приятен. Но… Митничарят си представяше много добре какво може да се крие зад любезността, какъв печен тип може да стои насреща му. Затова бе крайно предпазлив, но не чак толкова, че да забележи събеседникът му.

Излезе, че Дегтярьов е познал причината за неочакваната визита: Главна прокуратура много се интересуваше именно от клиента на Кисота. Какво е известно за него, как изглежда, какво носел, проверяван ли е и прочие в този дух. Отговорите не го затрудняваха. Както се уговориха, Дегтярьов назова името на Кисота, отговорен служител в Министерството на културата, а също… — Той се усмихна многозначително, без да назовава ведомството, но като че ли го показа с мимика. Дали Дегтярьов надцени умствените способности на събеседника си, или онзи се преструваше, но не разбра за какво ведомство става дума. Точно така се изрази.

— Господи, ами ФСС! — засмя се Дегтярьов.

— А, така ли! — Турецки някак изведнъж се умърлуши и помълча, после внезапно зададе напълно идиотски въпрос: — А тя всеки път ли си показва служебната карта? От Федералната служба за сигурност, както казвате?

— Разбира се, че не, мигар трябва? — Дегтярьов бе искрено учуден от несхватливостта на следователя.

— Ами да! Ако примерно преди една година е изгонена от органите, да речем… не за полова разпуснатост, а поради служебно несъответствие? Тя изпъдена, а вие не знаете. Така с ваша помощ тя прекарва през границата контрабандни стоки. Не съм ли прав?