Тревожна кръв [bg]

Три вечери по-късно Страйк седеше в беемвето си пред безлична редова къща в Стоук Нюингтън. Разследването на Хитреца беше вече в петия си месец и досега резултат нямаше. Неспокойните членове на борда, които подозираха, че президентът на компанията е изнудван от амбициозния Хитрец, вече надаваха недоволен ропот и беше видно, че обмислят да възложат случая другаде.

Дори и когато Хитреца бе налят с джин от Хъчинс, успял да се сприятели с него в стрелковия клуб, той запази устата си заключена относно това с какво държи своя шеф, затова Страйк реши, че е дошъл моментът да се заеме със следене на ШХ, или Шефа на Хитреца. Имаше някаква вероятност президентът, закръглен мъж, пристрастен към костюми на тънко райе и с плешивина като монашеска тонзура, още да водеше поведение, предразполагащо към изнудване и използвано от Хитреца, за да се докопа до повишение, неоправдано нито от професионалната му биография, нито от личните му качества.

Страйк бе сигурен, че не става дума за обикновена изневяра. Настоящата съпруга на президента имаше безупречния пластмасов блясък на кукла, току-що извадена от целофана, и Страйк подозираше, че кръшкане от страна на мъжа ѝ не би я накарало да разхлаби хватката върху черната карта „Американ Експрес“, още повече че бяха женени само от две години и нямаха деца, които да гарантират щедра сума за нея при развод.

Почти от всеки прозорец наоколо проблясваха лампичките на коледни елхи. От покрива на къщата зад него бяха провесени синьо-бели светещи гирлянди, които пареха ретината, ако ги гледаш твърде дълго. По вратите имаше венци, стъклените им панели бяха украсени с фалшив сняг и просветването на оранжеви, червени и зелени светлини, отразяващи се в калните локви, припомни на Страйк, че трябва да започне да купува коледни подаръци, които да отнесе със себе си в Корнуол.

Джоун бе изписана от болницата същата сутрин, след като бяха регулирали лекарствата ѝ, и тя бе решена да се заеме с подготовка на семейните празненства. Страйк трябваше да купи подаръци не само за Джоун и Тед, но и за сестра си, зет си и племенниците. Предвид голямата натовареност на агенцията, това бе едно досадно допълнително задължение. После си напомни, че трябваше да купи нещо и за Робин, нещо по-добро от цветя. Страйк мразеше пазаруването като цяло, а особено избирането на подаръци, и сега посегна да извади цигара, та да заглуши смътното чувство, че е преследван.