Черният град [bg]

Човек със светъл костюм, застанал с гръб към Фандорин, даваше огънче на режисьора. Намазаната му с брилянтин светла коса блестеше, сресана на идеален път. Не приличаше на нелегален - по-скоро на фризьор-конте. И миришеше по съответния начин: на евтин жасминов одеколон.

Ераст Петрович дори се разколеба. Но не, по-добре е човек да се презастрахова.

Той хвана миризливия господин отзад за врата, подържа го няколко секунди - и внимателно го положи под стълбището при кофите и четките.

- Това техен човек ли е? - свирепо попита Арт. - Мерзавец!

И го ритна с крак.

- Не знам кой е. Не ми п-пречете.

Бързият оглед на джобовете не даде интересни резултати. „Парабелум?" За един жител на Баку пистолетът е нещо съвсем нормално и ежедневно нещо - като гребенче. Визитки. „Фридрих Иванович Вайсмюлер. „Шабо и партньори". Застрахователна компания". Не е фризьор. Застрахователен агент или търговски представител - обичайно прикритие за нелегален. Но както и „парабелумът", не е доказателство.

Ераст Петрович не бе равнодушен към мириса на жасмин - не можеше да го понася.

„Как може да се напръска с такава гадост?"

- Добре, нека поспи. Да вървим.

- Защо арменец ми довел? - това бе първото нещо, което каза Хасим, без дори да отвърне на приветствието.

Ераст Петрович обясни. Разбойникът се учуди:

- Защо не си казвал, че имаш жена? Жена, разбира се, трябва да спасява.

Той явно забеляза нещо в израза на лицето на Фандорин. Помисли, помисли и попита:

- Жената красива ли е?

- Много! - възкликна Леон.

- Да, к-красива е. Какво значение има?

- Е, има голям значение! Ако жената е некрасива и не ти трябва много, можеш да почакаш, докато разбойници я насилят, а след това да спасяваш. Тогава убиваш разбойници и убиваш жена. Не опазила чест - убивал си я. Много удобно.

- Що за азербайджанска логика! - възкликна Арт.

За негово щастие, Хасим като че ли не знаеше какво е „логика". Или умишлено игнорираше арменеца.

- Щом жена много хубава и минало толкова време, все едно вече я изнасилвали - продължи да размишлява на глас Хасим. - Ако ти е жал да убиваш жената, може просто да набиеш.

- Не, не! - взе да вие Леон, като се хвана за слепоочията. - Няма да я докоснат! Няма да посмеят! Аз... Не мога да мисля за това!

Просна се на колене, сви се, зарида. Хасим го гледаше с уважение.

- Вай, арменец, а добър човек. Как заради чужда жена тръшка.

- Дай п-по същество - ядоса се Ераст Петрович. - Кои са тези разбойници според теб? Какво искат? Защо не искат откуп?

- Аз знам ли? - Хасим вдигна рамене. - Трябва отива и гледа. Може да е някой познат. Тогава лошо. Ако непозната - добре. Убиваме - жена обратно вземаме. Ей! - той побутна режисьора с крак. - Място запомни ли къде е?

Арт кимна, хлипайки. Хасим взе да сгъва пръсти:

- Шест кон трябва. Един човек - два кон. Още осел трябва.

- Осел пък защо ти е?