![Мрачни дни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/0/mrachni-dni-bg-download.jpg)
Мрачни дни [bg]
- Автор: Ленди Дерек
- Серия: Скълдъгъри Плезънт #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Арт Лайн
- ISBN: 978-954-2908-24-1
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мрачни дни [bg]». Краткое содержание книги:
Завиха зад ъгъла на коридора и се разминаха с мъж в дълъг шлифер с вдигната високо яка. Валкирия зърна лицето му.
— Майрън? — повика го, но той не се обърна.
— Майрън Скитника ли беше? — попита Скълдъгъри.
— Сигурна съм.
— Не е възможно — намеси се Гилд, докато тримата гледаха след отдалечаващата се фигура. — Край Секачите могат да минат само хора, които са в списъка, а Майрън Скитника никога не може да бъде включен в него.
— Сигурна съм, че беше той — настоя Валкирия.
— Майрън! — извика високо Скълдъгъри.
Детектив Пенънт изникна иззад поредния ъгъл, чу вика на Скълдъгъри, избърза и хвана мъжа в шлифера за лакътя, дръпвайки дрехата от лицето му. От ушите на Майрън Скитника се спускаха ручейчета засъхнала кръв, устата му беше здраво стисната, а очите му щяха да изскочат, въртейки се бясно в орбитите си.
— Спукал си е тъпанчетата — каза Скълдъгъри.
Валкирия се намръщи.
— Защо?
— Някой му е казал да го стори.
Скитника се отскубна от хватката на Пенънт и ръката му се измъкна от джоба. Пенънт видя, че тя стиска Механизма на опустошението, чиято червена течност вреше из стъклениците, и отстъпи инстинктивно.
— Контролират го — изрече Скълдъгъри. — Бягайте! — изрева след това — Напуснете сградата!
Валкирия видя сълзите, които потекоха от очите на Скитника и после бомбата избухна. Взриви се с тихо блоп. Течността се превърна в топка чиста червена енергия, която се разшири внезапно. Откъсна плътта от костите на Скитника и изпари кръвта му. Протече през трупа му и превърна костите му в пепел. Подът, на който беше стъпил, вече беше само прах. Пенънт се опита да избяга, но беше твърде бавен. Дори не успя да изпищи.
Скълдъгъри обви ръка около кръста на Валкирия, която по негова заповед пък сграбчи Гилд. Вдигнаха се във въздуха и полетяха. Полетяха напред по коридора, разблъсквайки смаяните магьосници, които виждаха страшното, но не можеха вече да се спасят. Валкирия видя как стените рухват, а хората умират, а топката енергия все растеше и ги гонеше, по-бърза от всяко друго движение.
Таванът започна да се свлича и Скълдъгъри се вдигна нагоре. Криволичеха, за да избягват падащите парчета зидария, енергията ги настигна и Гилд изкрещя, когато единият му крак беше погълнат от нея и изчезна. Издигаха се все по-нагоре през мрака на писъците му, после излязоха на открито, на светло под дъжда и продължиха още и още нагоре, докато топката енергия достигна максималния си размер, сви се обратно и се прибра в себе си.
Кацнаха на един покрив. Гилд беше припаднал, раната на крака му беше затворена от температурата на пламъка, който му го беше отнел. Скълдъгъри го сложи да легне и застана до Валкирия на ръба. Музеят на восъчните фигури рухна под облак прах. Видяха как Бентлито се преметна във въздуха и се стовари върху улицата, а земята под него зейна и го погълна. Сградата, върху която стояха, се разтресе, но остана стабилна. После рушенето спря, останаха само облаци прах и пищящите аларми на колите.
50.
Обратно в Хагард
Около трийсет и два часа по-късно Валкирия се покатери през прозореца на стаята си. Отражението й си влезе в огледалото, момичето докосна стъклената повърхност и пое спомените му. Облече се в неговите дрехи и слезе долу. Направи на майка си чаша чай и седна с нея на масата в кухнята да погледат как баща й демонстрира новото бебешко столче за кола, което беше купил. Валкирия се постара да се усмихва през цялото време.
Убежището го нямаше. Унищожено. Двайсет и деветима магьосници и двайсет и един Секачи бяха загинали. Давина Мар беше изчезнала и всички агенти до последния я търсеха под дърво и камък.
Бяха разпитали Скарабей в килията му, той беше отрекъл да знае каквото и да било. Твърдеше, че никога не е контактувал с Мар. Тя не била част от плана му. Радваше се, че Убежището е било ликвидирано от един от собствените си агенти.
Скълдъгъри не знаеше защо Мар е сторила онова, което беше сторила, но вече знаеше как го е сторила. Така и не беше предала за дезактивиране Механизма на опустошението, който намериха в замъка. Беше го задържала в себе си и го беше връчила на Майрън Скитника. Беше направила така, че да впишат Майрън в списъка на хората, които се допускат в Убежището, беше уредила Скълдъгъри и Валкирия да са там по същото време. Използвайки истинското му име, наредила на Скитника да пробие тъпанчетата на ушите си, така че да не чува заповеди, различни от нейните. Скълдъгъри допусна, че Мар е казала на Майрън да не си отваря устата, за да не предупреди никого какво се кани да прави. Заповядала му е какво да извърши, казала му е да не се страхува от нищо, той се е подчинил, влязъл е в Убежището с ясното съзнание какво ще прави, но без възможност да го предотврати.