Мрачни дни [bg]

Скълдъгъри я погледна.

— Онова — продължи момичето, — което се случва сега и което предстои да се случи, не е по твоя вина. Не можеш да контролираш всичко и не за всичко носиш отговорност. На Кроук Парк ми каза как не искаш да ме водиш със себе си, за да не умра до теб. Тогава исках да ти отговоря нещо, но не намерих думите, пък и нямаше време, но сега ще ти го кажа. Аз съм с теб, защото сама избрах така. Ти ми спасяваш живота. Аз ти спасявам живота. Така стоят нещата.

— До самия край.

— Да, до самия край.

Скълдъгъри пристъпи до нея.

— Благодаря ти, че ме спаси — каза тихичко и я прегърна с костеливите си ръце. Валкирия се усмихна и също го прегърна.

Вратите се разтвориха и Пенънт въведе Турид Гилд. Ръцете на бившия Върховен маг бяха оковани отпред.

— Ваш е — каза Пенънт и ги остави.

— Подранили сте — почна Гилд. — Представата за предстоящата ми присъда толкова ли ви вдъхнови, че нямате търпение да изчакате определеното време?

— И аз се радвам да те видя, Турид — отвърна Скълдъгъри. — Готов ли си да тръгваме?

Отначало изглеждаше така, сякаш Гилд ще отговори с друга саркастична забележка, но после лицето му се опъна и той кимна. Изведнъж на Валкирия й дожаля за него. Той беше просто човек, който се е опитвал да постъпи правилно и по тази причина сега беше откъснат от семейството си, навярно завинаги.

Излязоха, Гилд крачеше в средата, по пътя подминаваха магьосници, които отвръщаха очи от доскорошния Върховен маг. Валкирия не се чувстваше добре. Струваше й се, че е палач, който води осъдения на смърт до ешафода.

— Кога Убежището отново ще заработи? — попита Скълдъгъри.

— До няколко дни — отвърна Гилд, облекчен, че може да говори за нещо различно от бъдещето си. — Повечето магически артефакти са прибрани в Хранилището и отделите вече възстановяват работния си режим. Осъдените ще бъдат върнати в Затвора нощес, разбира се, под най-строга охрана. Те не се оплакват, естествено. Сигурно се радват и на най-малката възможност да излязат от онези тесни клетки. Аз поне няма да си излежа присъдата в клетка.

— Добър човек си ти — каза Скълдъгъри. — Не спирай да гледаш от добрата страна на нещата.

Гилд го загледа.

— Всъщност, защо точно вие ме транспортирате? Вял опит да ме подразните за последно? Доста жалко, ако е така.

Скълдъгъри наклони глава.

— Транспортираме те ние, защото ти изрично си поискал това.

Гилд се засмя горчиво.

— Какви са тези глупости? Нищо не съм искал.

— Говорих с детектив Мар. Тя ми каза така.

— Че защо да искам вас двамата? Не ви харесвам. Със сигурност нямам желание да прекарам последните си мигове извън затворническата килия с вас.