Вещиците: Талтош [bg]

— Малки вещици! — прошепна Мона и разпери пръсти зад косата си.

Мери Джейн се засмя.

— Да, малки вещици — рече тя. — Значи призракът на чичо Жулиен ти е казал да дойдеш тук и да спиш с Майкъл, а Роуан я е нямало.

— Точно така, нямаше я. И да ти кажа, чичо Жулиен има голям пръст в това. Работата е там, че се страхувам, че е отишъл на небето и ни е изоставил да се оправяме сами. Но това не е лошо. Не ми се ще да трябваше да му обяснявам всичко.

— Защо?

— Това е съвсем нов период, Мери Джейн. Може да се каже, че е вещерство на новото, на нашето поколение. Няма нищо общо с Жулиен, Майкъл или Роуан и с начина, по който те биха разрешили проблемите. Това е нещо съвсем различно.

— Да, разбирам.

— Наистина ли?

— Аха. Май много ти се спи. Ще ида да ти донеса малко мляко.

— О, това би било божествено.

— Ти просто лягай и заспивай, скъпа. Очите ти изглеждат доста зле. Виждаш ли ме изобщо?

— Разбира се, но си права. Ще си легна направо тук. И, Мери Джейн, моля те, възползвай се от ситуацията.

— О, ти си доста млада за такива работи, Мона.

— Не, глупаче, нямах това предвид — засмя се Мона. — Пък и не съм прекалено млада за мъжете, така че не съм млада и за момичета, нали? Всъщност дори ми е любопитно какво ли е да го направиш с момиче или пък с жена, с красива жена като Роуан. Но имах предвид, че кутиите са отворени — възползвай се от този факт и прочети всичко, което поискаш.

— Да, може би ще го направя. Не му разчитам много, но пък разбирам нейния почерк. Тук има и нейни неща.

— Да, прочети ги. Ако ще ми помагаш, трябва да ги прочетеш. А долу в библиотеката е досието на вещиците Мейфеър. Каза, че си го чела — наистина ли?

— Да ти кажа, не съм съвсем сигурна.

Мона се обърна настрани и затвори очи. А ти, Мориган, трябва да се върнеш много, много назад, не при онези глупости за нашественици и римски войници, а още по-назад и да ми кажеш как е започнало всичко. Кой е бил онзи тъмнокосият, когото всички са обичали?

— Лека нощ, Мери Джейн.

— Виж, преди да се отнесеш, скъпа, кажи ми кой ти е най-близкият от роднините?

Мона се засмя. Почти забрави въпроса, но после се събуди със сепване.

— О! Ти, Мери Джейн.

— Не Роуан или Майкъл?

— Абсолютно не. Сега дори трябва да ги възприемаме като врагове. Само че ще се наложи да питам Роуан за някои неща, да узная това-онова, но тя не бива да разбира какво се случва с мен. Трябва да измисля някакъв повод за въпросите си. Колкото до Джифорд и Алисия — те са мъртви. Древната Евелин е много болна, а Райън е твърде глупав. Джен и Шелби пък са твърде невинни. Пиърс и Кланси са просто безнадеждни, защо да съсипваме нормалния им живот? Някога пукало ли ти е за порядките на нормалния живот?