![Вещиците: Талтош [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/3/veshchicite-taltosh-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Вещиците: Талтош [bg]». Краткое содержание книги:
— О, Мона Мейфеър, хубав глас имаш.
— Всички Мейфеър имат хубави гласове, Мери Джейн. Но не и като мама или Джифорд. Трябваше да ги чуеш. И двете бяха сопрано. Моят глас е нисък.
Сега тя затананика без думи, представяше си горите, зелените поляни, цветята.
— О, Мери, кичим те с цветя сега, кралице на ангелите, кралице на пролетта. О, Мери, кичим те с цветя сега…
Тя се залюля на колене, с ръка на корема, бебето се люлееше лекичко в тон с музиката. Червената му коса сега плуваше около него — разкошна в родилната течност в утробата, подобна на оранжево мастило, което се разлива във вода — безтегловно, полупрозрачно, красиво. Какви мънички краченца, какви мънички пръстчета.
Какъв цвят са очите ти, Мориган?
Не мога да видя очите си, мамо, виждам само това, което виждаш и ти.
— Хей, събуди се, уплаших се, че ще припаднеш.
— О, да. Радвам се, че ме връщаш обратно, Мери Джейн, добре направи. Моля се на небесата и Светата Дева това бебе да има зелени очи като моите. Какво ще кажеш?
— Ще е страхотно! — обяви Мери Джейн.
Мона положи ръце на картонения кашон пред себе си. Този беше. От него миризмата бе най-силна. Нима бе изписал тези листи със собствената си кръв? Като си помисли само, че тялото му лежеше там наблизо. Трябва да го разкопае. Все пак сега всичко се бе променило — Роуан и Майкъл или щяха да се примирят с това, или просто няма да им каже. Все пак то засяга само нея.
— Какви тела смяташ да разкопаваш? — попита Мери Джейн смръщена.
— О, престани да ми четеш мислите! Не бъди такава кучка. Помогни ми с кашона.
Мона разкъса лентата и отвори капака.
— Мона, все пак тези неща принадлежат на някой друг.
— Дааа — отвърна Мона. — Но този някой друг е част от моето наследство, тя има свой собствен клон от родословното дърво, а от върха до корените на това дърво тече жизнена сила, нашата родова кръв. Той беше част от нея, той живееше в нея, живя дълго и вечно като дърво. Мери Джейн, нали знаеш, че дърветата са най-дълголетните създания на земята?
— Да, знам — отвърна тя. — До Фонтевро има много големи дървета. Кипариси, които стърчат направо от водата.
— Шшшт — обади се Мона. Тя махна опаковъчната хартия — този кашон бе опакован, сякаш съдържаше най-скъп порцелан, който щеше да пътува чак до Исландия. Тя видя първата страница от купчина листи, покрити с тънък найлон и овързани с дебел ластик. Същински драсканици — с дълги опашки на съгласните и малки гласни, които в някои случаи бяха не по-големи от точици. Но ги разчиташе.
Разкъса с пръсти найлона.
— Мона Мейфеър!
— Тихо, момиче — сопна се тя. — Има причина да го правя. Ти на моя страна ли ще си, или ще ме изоставиш? Кабелната има много канали, иди си в стаята да гледаш телевизия, ако не искаш да стоиш при мен. Или пък иди да поплуваш, набери цветя или изкопай телата под дървото…
— Искам да остана с теб.
— Тогава докосни това, братовчедке. Чувстваш ли нещо?
— Ооох!
— Той ги е написал. Виждаш записките на доказан нечовек! Гледай.
Мери Джейн коленичи до нея. Докосна леко страницата. Раменете й се прегърбиха, гладката й коса се спусна покрай лицето й, съвършена като перука. Белите й вежди блестяха на бронзовото й чело и всяко косъмче се виждаше. Какво ли мислеше, чувстваше, виждаше? Какво означаваше погледът й? Това дете не беше глупаво, никак не беше глупаво. Но работата бе там, че…
— Спи ми се — каза Мона внезапно. Сложи ръка на челото си. — Чудя се дали Офелия е отишла да подремне, преди да се удави.
— Офелия ли? Имаш предвид Офелия на Хамлет?
— О, ти я знаеш. Прекрасно. Обичам те, Мери Джейн.
Погледна я. Да, това бе прекрасна братовчедка, която може да ти бъде най-добър приятел, която може да узнае всичко, което знаеш и ти. Но никой, никой не знаеше онова, което знаеше Мона.
— Много ми се спи. — Тя се отпусна леко на пода, протегна крака и ръце и се загледа в красивия полилей. — Мери Джейн, ще прегледаш ли ти тази кутия? Доколкото познавам братовчеда Райън, а аз го познавам добре, генеалогията е отбелязана.
— Аха — обади се Мери Джейн.
Колко хубаво, че бе престанала да спори.
— Не, не споря, знаех, че ще се стигне дотук, а и тъй като това са записки на нечовешко същество… ами искам да кажа, че просто ще ги приберем обратно, щом ги прегледаме.