Скарлет [bg]

— Не мога да вървя. Не мога да се движа. Трябва да ме оставиш тук, Скарлет. Трябва да се измъкнеш.

— За нищо на света няма да те изоставя. Grand-mere, тук няма никой. Имаме време. Просто трябва да измислим как… сетих се — мога да те нося. — Сълзите закапаха от брадичката на Скарлет.

— Ела тук, момичето ми. Ела насам. — Скарлет си обърса носа и зарови лице във врата на баба си. Ръцете й опитаха да я обгърнат, но успяха да се поместят толкова, колкото да се ударят в тялото й. — Не исках да те въвличам в това. Толкова съжалявам.

— Grand-mere.

— Шшшт. Чуй ме. Трябва да направиш нещо за мен. Нещо важно.

Тя поклати глава.

— Спри. Ти ще се оправиш.

— Чуй ме, Скарлет. — И дори немощният глас на баба й сякаш стихна още повече. — Принцеса Селена е жива.

Скарлет стисна очи.

— Моля те, спри да говориш. Пести си силите.

— Тя замина да живее в Източната република при едно семейство на име Лин. Мъжът се казва Лин Гаран.

Скарлет въздъхна тъжно и гневно.

— Знам, Grand-mere. Знам, че ти си я укривала, и знам също, че си я дала на мъж от Републиката. Но това вече няма значение. Това не е твой проблем. Аз ще те измъкна оттук и ще се погрижа за теб.

— Не, момичето ми, ти трябва да я намериш. Тя вече е пораснала — почти колкото теб… и е киборг.

Скарлет примигна — искаше й се да може да види баба си в тъмното.

— Киборг ли?

— Ако не си е сменила името, тогава още се казва Синдер.

Името й се стори познато, но мозъкът на Скарлет беше твърде замъглен, за да може да се досети откъде го е чувала.

— Grand-mere, недей да говориш. Аз трябва да…

— Ти трябва да я откриеш. Логан и Гаран единствени знаят за нея, но щом кралицата успя да намери мен, и тях ще намери. Някой трябва да каже на момичето коя е. Някой трябва да я открие. Ти трябва да я откриеш.

Скарлет поклати глава.

— Изобщо не давам пукната пара за глупавата принцеса. За теб ще се грижа. Теб ще защитавам.

— Скарлет, аз не мога да тръгна с теб. — Бинтованите ръце на баба й погалиха тези на Скарлет. — Моля те, Скарлет. Тя може да промени света.

Скарлет се отдръпна назад.

— Но това е само едно момиче — успя да каже тя между подновилите се ридания. — Какво може да направи само?

И тогава тя си спомни името. Припомни си картината от новините — момичето, което тичаше надолу по стълбището в двореца, после падна и се приземи на купчина върху алеята от чакъл.

Лин Синдер.

Тийнейджърка. Киборг. Лунитянка.

Скарлет преглътна. Значи Левана вече беше намерила момичето. Беше я намерила, но пак я беше изпуснала.

— Все едно — измърмори тя и сложи глава на гърдите на баба си. — Това не е наш проблем. Аз ще те измъкна оттук. Ще избягаме.