Скарлет [bg]

— Стой!

Вратите замръзнаха, оставяйки място, колкото през тях да се провре туптящата глава на Синдер.

— Какво? — извика Ико. — Помислих си, че вече е скочил навън! Да не го смазах?

— Не, не, нищо му няма. Просто трябва да свърша нещо.

Тя задъвка устните си и коленичи на едно коляно. Вдигна крачола си, отвори отделението в изкуствения си крак и сред сплетените жици намери двата малки чипа, които бяха негови квартиранти. Чипът за директна връзка, който проблясваше с особените си шарки, и чипът на Пеони, по който все още имаше засъхнала кръв.

Военните бяха я проследили чрез чипа на Пеони и нямаше да се учуди, ако раболепните слуги на Левана бяха успели да я открият по същия начин.

— Толкова съм глупава — измърмори тя и измъкна чипа отвътре. Сърцето й неочаквано се сви, но тя се постара да не обръща внимание и като лепна една бърза целувка на чипа, хвърли го на полето. Той проблесна веднъж на лунната светлина и после изчезна в мрака.

— Така. Вече можеш да затваряш.

Вратите издрънчаха и се затвориха, а в това време Синдер се спусна към капсулата и измъкна отвътре акумулатора.

Машинното отделение сияеше в червената светлина на аварийните лампи. Докато тя полази по корем до най-външния ъгъл на кораба и отви стария акумулатор, ретина дисплеят й вече беше свалил схемите.

Щом свали старата батерия, целият кораб потъна в тъмнина.

Тя изруга на себе си.

— Синдер! — някъде отгоре до нея стигна обезумелият вик на Трън.

Синдер включи фенерчето си и разкъса защитната опаковка на новия акумулатор, докато в това време от страх дъхът й излизаше навън накъсано и тежко. Съвсем скоро без системата за охлаждане в машинното отделение стана горещо и задушно.

Тя мушна един кабел във входа на акумулатора и после го зави за двигателя. Докато поставяше батерията на стената, разбра, че вече беше започнала да забравя как е успявала да оцелее без отвертката в новата си ръка. Наложеното изображение на схемата се увеличи пред очите й, докато тя свързваше фините жици.

Преглътна и вкара в компютъра кода за рестартиране. Моторът забръмча тихо, после се усили и скоро замърка като доволно коте. Червените лампи се включиха, но много бързо бяха сменени от яркото бяло осветление.

— Ико?

Отговорът дойде почти незабавно.

— Какво стана? Защо никой не ми казва какво се случва?

Синдер въздъхна, отпусна се по корем и се заизмъква пълзешком към вратата. Улови се за стъпалото на стълбата, която водеше към главното ниво на кораба, и се провикна:

— Готови за излитане!

Едва бе изрекла думите, горивните камери се запалиха под нея и корабът рязко се откъсна от земята. Синдер изпищя и здраво се вкопчи в стълбата, а в това време Рампион се заклати за миг над земята, но сетне се стрелна нагоре в небето, далеч от разрушенията, които търпеше красивият роден град на Мишел Беноа.