Наследството на Армадата [bg]

Приведена ниско към земята, Брук се плъзна покрай оградения двор, в който бяха екзекутирани Консуела и дъщеря й. Пред очите й се появиха високите стени на хангара и тя се насочи към него. На пръв поглед охрана липсваше, но после пред нея изскочи един въоръжен мъж. Изненадата в очите му бързо се превърна в подозрение.

— Няма да ме издадеш, нали? — подхвърли му с игрива усмивка Брук и измъкна огърлицата изпод тениската си. — Виж какво ще получиш, ако си държиш устата затворена.

Пазачът се втренчи в блещукащите скъпоценни камъни, на лицето му се изписа примитивна алчност.

— Всъщност едва ли заслужаваш чак толкова много — промърмори Брук, измъкна от джоба си флакончето с лак за коса и светкавично го насочи в лицето му.

Мъжът изкрещя, изпусна пушката и притисна очи с длани. Брук заби коляно в слабините му, хвана го за ушите и го блъсна в стената на хангара с главата напред. После повлече безчувственото му тяло към близките храсталаци, грабна пушката и я вдигна. Оказа се, че не е много по-различна от оръжието, с което се беше упражнявала на стрелбището в „Льо Вал“.

Тя издърпа затвора и хукна към редиците автомобили в гаража.

Хитростта едва ли щеше да й помогне при преминаването през масивния и добре охраняван портал, но работата можеше да свърши нещо тежко и здраво, движещо се с достатъчно висока скорост. Тя скочи в най-близкия пикап с висока проходимост, хвърли пушката на съседната седалка и с благодарност установи, че ключовете са на таблото. Запали двигателя, включи светлините и натисна до дъно педала на газта.

Пикапът издаде страховит рев, колелата му поднесоха за миг, но след това се понесоха напред. Хората, които се оказаха на пътя й, с писъци се разбягаха встрани. Някак изведнъж и съвсем естествено бягството й престана да бъде тайна.

В светлината на фаровете успя да зърне бързо приближаващият се портал от ковано желязо и се сви в очакване на удара. От караулното изскочиха четирима пазачи, които светкавично насочиха пушките си към ревящия пикап. Нощният въздух се разтърси от трясъка на изстрелите. Предното стъкло се пръсна. Брук грабна пушката, промуши дулото през дупката в стъклото и натисна спусъка. Разнесе се оглушителен трясък и проклетото нещо избълва половината си пълнител. Куршумите вдигнаха искри по железния портал. Пазачите се снишиха и отскочиха встрани.

Пикапът се блъсна в портала. Брук политна напред и се удари в кормилото. Пред очите й се разлетяха парчета мазилка, стоманени шини и разни автомобилни чаркове. Предното стъкло окончателно изчезна. Беше мъртва.