Виждам те [bg]

– Имам доверие на Саймън. – Думите ми звучат някак си празни, дори на мен.

Кейти започва да претърсва шкафа, като хвърля папки на пода. Най-горното чекмедже е препълнено с документи на Саймън – трудови договори, застрахователни полици... Нямам представа какво друго има там. В средното чекмедже пазя всичките документи за къщата – застраховката на сградата и имуществото, ипотеката ми, разрешението за преустройването на таванското помещение, в което се намираме в момента. В друга папка са актовете за раждане на децата и решението за развод, заедно с паспортите ни. В трето чекмедже са прибрани стари банкови извлечения, задържани просто защото не знам какво да правя с тях.

– Провери бюрото – нарежда ми дъщеря ми, точно както аз ѝ наредих да претърси стаята на Джъстин. Раздразнена от времето, което е необходимо, за да прегледа всеки документ, тя издърпва чекмеджето от шкафа и изсипва съдържанието му на пода, разпръсва папките с ръка, за да може всяка да се вижда. – Трябва да има нещо, знам, че има.

Кейти е силна. Упорита.

– Наследила го е от теб – често ми повтаряше Мат, когато дъщеря ни упорито отказваше да се храни или настояваше да ходим по магазините, когато мъничките ѝ крачета още не бяха заякнали достатъчно. Спомените болят и веднага ги прогонвам от главата си. Аз съм възрастната в случая. Аз съм силната. Всичко това е моя грешка. Аз съм тази, която попадна в капана на Саймън, която беше омагьосана от вниманието му, от щедростта му.

Нуждая се от отговори и се нуждая от тях веднага.

Отварям първото чекмедже на бюрото и изваждам съдържанието му. Хвърлям папки на пода и ги разтърсвам, в случай че има нещо интересно между страниците на иначе безинтересната документация. Срещам погледа на Кейти и тя ми кима сериозно, доволна е от мен.