Алис беше подгизнала от главата до петите. Едри капки пот струяха от лицето й. Тя наведе глава и установи, че алено петно беше избило през анцуга, в долната част на корема. Бъбреците й кървяха. Сега не й оставаше много време. Все така разкъсвана от треската, въпреки всичко тя изплува от делириума и донякъде си възвърна яснотата на мислите.
Усети, че въжето, което стягаше глезените й, леко се беше разхлабило. За съжаление, не достатъчно, та да можеше да освободи краката си. Нозете й тежаха. Легнала на земята, направи усилие да ги повдигне нагоре и да се хване здраво за тясната преграда, която отделяше тоалетната. В това положение тя започна да търка найлоновата лента в ръба на стената. Мястото беше много грапаво, но беше много трудно влакното да бъде протрито дотолкова, че да се скъса.
Алис се къпеше в пот, мускулите й бяха парализирани от спазми, но ожесточено продължи да прави тези движения четвърт час, докато…
Въжето се предаде!
Възбудена от тази малка победа, тя с облекчение се размърда. Уви, белезниците все така я притискаха към канализационната тръба, но вече нищо не й се струваше невъзможно. Приклекна и пристъпи от крак на крак, за да ги раздвижи. Въпреки слабата светлина разгледа детайлно тръбата. Системата беше поне на един век. Забеляза точка на свързване между две цеви, където ръждата беше започнала да атакува отливката.
Ако това съоръжение се огъне, точно тук му е слабостта!
Застана в удобно положение и с десния ток на маратонката си ритна силно мястото, където тръбите се съединяваха. Цялата структура се разклати, но не се разпадна. Под въздействието на удара металните белезници още повече се впиха в плътта й, но тя вече почти не усещаше болката.
Канализацията щеше да поддаде. Алис беше сигурна в това. За съжаление, атаката й срещу тръбата провокира силен шум, който отекна в цялата сграда. Трябваше да се моли руснакът да не е наблизо…
Във всеки случай какво имаше да губи?
Твърдо решена, тя събра малкото сила, която й беше останала и започна да нанася кой от кой по-яки удари. Интуицията й не я подведе: след като устоя на десетина ритника, тръбата най-после се разхлаби в невралгичната точка.
Алис нададе яростен и победоносен вик.
Освободена от желязната прегръдка, тя се обърна и…
… Страховитият силует на Юри се открои в пространството на вратата. Зловещ смях разкриви подутото му лице.
— Моя малка матрьошке… — рече той и тръгна към нея.
Алис изрева като ранено животно и припадна.
Манхатън
Мадлин и Джонатан излязоха от жилищния комплекс.
Небето беше черно, бурята продължаваше да върлува из града. Снегът валеше непрестанно от почти дванайсет часа. Бялата покривка вече минаваше трийсет сантиметра и нищо не предвещаваше, че стихията ще има край. Напротив, тежки като парцали снежинки падаха в неотслабващ ритъм. Пешеходците се придвижваха трудно, забавяни от ледената вихрушка, която бръснеше лицата им.
— Как ще стигнем до Кони Айлънд? — повиши глас Мадлин, за да надвика мразовития вятър.
— Да опитаме с метрото. Има станция на другата страна на улицата.
За Джонатан, който беше живял години в Ню Йорк, снегът не беше необичаен, но размахът на бурята беше изненадал градските власти.
Дори на много широката 14-а улица един автобус стоеше неподвижно. Такситата се пързаляха, а безразсъден мотоциклетист направи най-незабравимото падане в живота си. Снегорините и малките багерчета почистваха като трудолюбиви пчелички големите артерии, но бяха недостатъчни, за да изринат второстепенните улици. В обслужващите екипи явно не достигаше персонал. Вероятно заради коледните празници.
Мадлин и Джонатан влязоха в станцията, там стълбището се беше превърнало в пързалка.
вернуться
207
Греъм Грийн (1904–1991) е английски писател, драматург и критик. Цитатът е от: Греъм Грийн, „Третият човек“, превод от английски Ивайла Вълкова, ИК „Народна младеж“, 1968.
![Повикът на ангела [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/1/4/povikt-na-angela-bg-download.jpg)
