Повикът на ангела [bg]

Веднага скочиха с викове и накараха малцината клиенти да вдигнат глави и да ги огледат. Две минути бяха достатъчни, за да се върне надеждата.

Джонатан се наведе над екрана, за да установи по-точно местоположението на точката: голяма сграда на ъгъла на 5-о авеню и 23-та улица.

— Знаеш ли какво има там? — запита Мадлин, почти запъхтяна от възбуда.

— Италианският пазар срещу „Флатрон“205.

Прехвърлиха данните на техните телефони и излязоха на „Бауъри“. Толкова силно валеше, че се отказаха да ползват колата.

— Да идем ли пеша? — предложи тя.

— Не, при това време ще ни е необходим половин час! По-добре да се опитаме да вземем такси.

Но заради бурята много от жълтите автомобили бяха останали в гаражите и те трябваше да се борят повече от пет минути, докато успеят да се метнат на кола на Бродуей.

Когато се качиха, провериха на екрана позицията на телефона на Алис. Точката не беше помръднала.

— Надявам се, че джиесемът не е бил изоставен — изрази безпокойството си Джонатан.

— Какъв е този пазар, за който говориш?

— Нарича се „Еатали“: храмът на италианската гастрономия в Манхатън. — Нещо като огромен луксозен супермаркет.

Стигнаха до големия магазин. Срещу банкнота от двайсет долара шофьорът на таксито прие да ги чака, при положение, че не се забавят повече от десет минути.

Покритият пазар току-що беше отворил, но в навечерието на Коледа, противно на улиците, той беше пълен до пръсване.

— Последвай ме!

С очи, вперени в светещата точка, те пресякоха част от хилядите квадратни метри площ, изпълнена с бутици, ресторанти и щандове с деликатеси.

Мобилният телефон на Алис предаваше сигнал на всеки трийсет секунди. Мощният му джипиес позволяваше с точност до десет метра да бъде прецизирано мястото, където се намира.

— Оттук!

Проправяйки си път с лакти, те се промъкваха през пирамидите от квасен хляб, от пакети с паста и с ризото и от пити пармезан, през бутовете пармска шунка, закачени на тавана, през вегетарианския ресторант, през пицарията.

— Тук е!

Сега се намираха пред пасажа, където бяха разположени щандовете за сладолед и за кафе.

Напрегнати, те започнаха да проучват хората, които се блъскаха по алеята. Имаше много движение, тълпата беше гъста, а мястото — шумно.

— Няма да бъде лесно — въздъхна Мадлин. — Не ти ли идва друга гениална идея?

Джонатан погледна светещата точка на екрана на телефона си.

— Сайтът позволява да се изпрати съобщение на мобифона или даже да го настроим на звънене в продължение на две минути, дори звукът му да е изключен.

— Опитай!

Той задейства функцията и двамата нададоха ухо.

Но сред гълчавата на тълпата беше невъзможно да се чуе какъвто и да било звук дори в радиус от няколко метра.