Обсебена от теб
- Автор: Дэй Сильвия
- Серия: КРОСФАЙЪР #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-201-0
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Обсебена от теб». Краткое содержание книги:
Клетвите, които си разменихме, трябваше да ни обвържат по-силно от плът и кръв. Вместо това отвориха стари рани, извадиха на показ болката и несигурността и примамиха от сенките озлобени врагове. Усещах как той се изплъзва от мен. Най-големите ми страхове се превръщаха в реалност. Любовта ми бе поставена на изпитание, което не бях сигурна, че съм достатъчно силна да понеса.
В най-светлия момент от живота ни тъмнината от миналото настъпваше и заплашваше всичко, за което се борехме така усилено.
Бяхме изправени пред ужасен избор: познатата сигурност на живота, който имахме преди да се открием, или битката за едно бъдеще, което бе започнало
да изглежда невъзможно и безнадеждно като сън…
– Ако това ѝ е поне наполовина толкова приятно, колкото на Стивън – каза той, – ще се забавлява изключително много.
– Да се надяваме, че няма да се забавлява прекалено много – отвърнах провлечено, оставайки прав. – Бих искал планирането вече да приключи и да дойде сватбата.
Марк се разсмя.
– Искаш ли нещо за пиене? – попитах го.
– Няма нужда, благодаря.
– Добре. Ще карам по бързата процедура. – Седнах до него. – Помолих те да се срещнем след работа, защото не би било уместно да ти предлагам пост в "Крос индъстрис", докато си в работното си време към "Уотърс Фийлд и Лийман".
Веждите му се повдигнаха рязко. Оставих го да осмисли думите ми за секунда-две.
– "Крос индъстрис" притежава множество разнообразни международни предприятия, съсредоточени върху недвижими имоти, развлечения и водещи марки – или активи, за които вярваме, че могат да достигнат този статут.
– Като водка "Кингсман".
– Именно. В повечето случаи рекламните и маркетинговите кампании се провеждат на по-ниско ниво, но преразглеждания на брандове или промени в маркетинговите послания се одобряват тук. Заради разнообразието, което споменах, винаги разглеждаме нови стратегии за ребрандиране или укрепване на вече установени марки. Ще си ни от полза.
– Еха. – Марк потри длани на коленете си – Не съм сигурен какво очаквах, но това ме хвана неподготвен.
– Ще ти плащаме двойно на това, което получаваш сега, като за начало.
– Това е изключителна оферта.
– Не съм мъж, който харесва думата не.
По лицето му просветна усмивка.
– Съмнявам се да я чуваш много често. Предполагам, това означава, че Ева напуска "Уотърс Фийлд и Лийман"?
– Все още не е решила.
– Не е ли? – Веждите му отново се вдигнаха. – Ако аз напусна, тя ще загуби работата си.
– И ще получи друга тук, разбира се. – Отговарях възможно най-кратко и сдържано. Исках съдействието му, а не въпроси, чиито отговори можеше да не му харесат.
– Да не би тя да чака моето съгласие, преди да предприеме някакво действие?
– Твоето решение ще бъде катализатор.
Марк прокара ръка по вратовръзката си.
– Едновременно съм поласкан и развълнуван, но...
– Разбирам, че това не е стъпка, която си обмислял да направиш – вметнах гладко. – Щастлив си там, където си, и усещаш известна сигурност в работата си. Затова съм готов да ти гарантирам поста, както и умерени бонуси и ежегодни увеличения на заплатата, за следващите три години, освен ако не извършиш някакво нарушение.
Наведох се напред и сложих пръсти на папката, която Скот беше оставил върху масата. Бутнах я към Марк.
– Тук цялата информация е подробно описана. Вземи я вкъщи с теб, обсъди въпроса със Стивън и ми дай решението си до понеделник.
– Понеделник?
Изправих се.
– Очаквам, че ще искаш да дадеш достатъчно предизвестие на "Уотърс Фийлд и Лийман", и нямам проблем с това, но искам да знам колкото се може по-скоро дали приемаш ангажимента.
Той вдигна папката и стана на крака.
– А ако имам въпроси?
– Обади ми се. Визитката ми е в папката. – Погледнах към часовника на ръката си. – Съжалявам. Имам още една среща.
– О, да, разбира се. – Марк пое протегнатата ми ръка. – Съжалявам. Всичко се случи толкова бързо, че се чувствам сякаш не съм го възприел напълно все още. Но разбирам, че ми предлагаш фантастична възможност, и го оценям.
– Добър си в това, което правиш – казах му искрено. – Нямаше да ти направя предложението, ако не го заслужаваше. Помисли си, а след това кажи "да".
Той се засмя.
– Ще помисля сериозно и ще ти се обадя в понеделник.
Докато си тръгваше, обърнах глава към сградата, където се помещаваше главният офис на "Ланкорп". Ландън нямаше повече да ме издебне, когато не очаквам.
– Тя започна да плаче в секундата, в която ти излезе.
Погледнах Арнолдо над ръба на чашата си, в която имаше два пръста скоч. Преглътнах и го попитах:
– Искаш да се чувствам виновен за това ли?
– Не. Аз също не бих я съжалявал. Но помислих, че би трябвало да знаеш, че Корин не е съвсем без сърце.
– Никога не съм мислил, че е. Просто смятах, че е дала това сърце на съпруга си.
Арнолдо сви едно рамо. Облечен в износени дънки и запасана бяла риза, разтворена на яката и с навити ръкави, той привличаше доста женското внимание.
Барът беше пълен, но нашето отделение на ВИП балкона беше добре охранявано и това държеше останалите редовни посетители на разстояние. Арнолдо седеше на дивана във форма на полумесец там, където Кари бе седял първата вечер, когато се бях срещнал с Ева извън "Кросфайър". Това място щеше винаги да ми носи множество спомени заради нея. Именно онази нощ бях осъзнал, че тя променя всичко.