Обсебена от теб

– За мъж, който твърди, че не знае абсолютно нищо за жените, определено знаеш как да облечеш една – каза тя и ме изгледа над ръба на чашата си, докато отпиваше.

Нисък стон на удоволствие се изтръгна от нея, докато преглъщаше – звук, много подобен на този, който издаваше, когато плъзнех члена си в нея. Кафето, вече знаех, беше една от зависимостите на Ева.

– Правил съм грешки, но се уча. – Облегнах се на кухненския плот и я придърпах между разкрачените си крака. Дали беше забелязала, че от дрешника липсва една рокля на "Вера Уанг"? Бях я махнал от гардероба ѝ, когато осъзнах колко голяма част от пищните ѝ гърди излага на показ.

Тя повдигна чашата си.

– Благодаря ти за това.

– За мен е удоволствие. – Прокарах върховете на пръстите си по бузата ѝ. – Трябва да поговоря с теб за нещо.

– О? Какво има, шампионе?

– Все още ли получаваш ежедневен бюлетин от Гугъл с новини за мен?

Тя погледна в чашата си.

– Трябва ли да пледирам Петата поправка?

– Няма нужда. – Изчаках пак да вдигне очи към мен. – Корин е продала книга, разказваща за времето ни заедно.

– Какво? – Очите ѝ потъмняха от бледо сиво до гранитно сиво.

Сложих ръка на тила ѝ и погалих с палеца си препускащия ѝ пулс.

– Според това, което пише в прессъобщението, тя си е водила дневник по онова време. Освен това ще сподели и лични снимки.

– Защо? Защо би продала всичко това и би позволила хората да се ровят в него?

Ръката, с която държеше чашата си, потрепери, затова я взех от нея и я оставих на плота.

– Не мисля, че и тя знае защо.

– Можеш ли да го спреш?

– Не. Въпреки това, ако излъже директно и мога да го докажа, ще я накарам да си плати.

– Но едва след като е публикувана. – Ева постави ръце на гърдите ми. – Тя знае, че ще трябва да я прочетеш. Ще трябва да видиш всички снимки и да прочетеш колко много те обича. Ще прочетеш всичко, което си правил и което дори не помниш сега.

– И това няма да има значение. – Притиснах устни до челото ѝ. – Никога не съм я обичал, не и по начина, по който обичам теб. Да си припомня онова време, няма изведнъж да ме накара да поискам тя да е с мен, а не ти.

– Тя не те е притискала – прошепна Ева. – Не като мен.

Заговорих плътно до кожата ѝ, искаше ми се да отпечатам думите в ума ѝ така, че никога да не се съмнява в тях.

– Тя също така не ме караше да се боря. Не ме караше да изпитвам глад, да се надявам, да мечтая така, както ти го правиш. Няма място за сравнение, ангелче, и няма връщане назад. Никога не бих го поискал.

Красивите ѝ очи се затвориха. Тя се сгуши в мен.

– Ударите просто продължават да идват, нали?

Погледнах над главата ѝ към прозореца, към света, който ни очакваше, когато пристъпим навън.

– Нека да дойдат.

Тя въздъхна рязко.

– Да, нека да дойдат.