Великолепно
- Автор: Куинн Джулия
- Серия: Блайдън #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Великолепно». Краткое содержание книги:
— Ние — заяви им той — отиваме на разходка.
Ема беше невероятно щастлива заради своето бягство и двамата отидоха с каретата право в популярен магазин за сладкиши и чай.
— Исках да ти кажа какво се случи с Удсайд — каза Нед веднага след като се настаниха на масата.
— О, мили боже — въздъхна Ема. — Почти забравих! Какво се случи?
— Той се опита да си вземе парите в петък в Уайтс.
— И?
— Аз му заявих, че не съм склонен да платя дълга си два пъти.
Ема запуши устата си с ръце.
— Ооо, Нед, не си го направил!
— Направих го. Той се изнерви и започна да прави сцена, тогава аз извадих разписката от джоба си. Изкривих вежди и го попитах как по дяволите съм си получил разписката обратно, ако вече не съм си платил дълга.
— Той трябва да е бил бесен.
— Това, скъпа моя братовчедке, е меко казано. Помислих си, че ще се пръсне. Освен това всички чуха какво се случи. Предполагам, че няма да бъде приет сред уважаваните картоиграчи с години.
— О, това е блестящо — каза Ема. — Знаеш ли, мисля, че съм станала доста злобна, защото наистина се наслаждавам на нещастието му.
— Колко неприлично от твоя страна — пошегува се Нед. — Но, Ема, това наистина е сериозно. Той беше истински бесен. Мисля, че няма да е лошо да внимаваме с него. Ще иска да си отмъсти.
Ема отпи от чая си.
— Наистина, Нед, какво може да ни направи? Да разнесе слухове? Никой няма да му повярва.
— Не знам. Просто си мисля, че трябва да сме предпазливи.
— Предпазливи, може би. Обаче не мисля, че трябва да сме притеснени. Той не е точно от типа убиец.
— О, нима?
Ема поклати глава и забели очи.
— Той е твърде изтънчен.
Глава двадесет и първа
Още преди Ема да си е поела дъх, тя отново се намираше в Уестънбърт и наблюдаваше как стотина прислужници и наемни работници довършват финалните приготовления за това, което трябваше да бъде най-бързо организираната сватба на десетилетието. Керълайн и Юджиния бяха в стихията си и Ема трябваше да признае, че бяха сътворили истинско чудо. Керълайн дори отбеляза, че би могла се справи по-добре, ако разполагаха с малко повече време, което накара Ема да започне да се смее, защото организацията надхвърляше всичко, за което беше мечтала някога в Бостън.
След няколко добродушни караници между Софи и Бел относно синьото или прасковеното, Ема окончателно реши, че ментовозеленото ще е победител за цвят на деня, което беше едно мъдро решение, защото, както се оказа, и двете жени изглеждаха несравнимо в своите рокли.
Младоженката обаче беше тази, която спечели сърцата на всички. При последната проба на булчинската рокля Бел възкликна, че никога не е виждала Ема толкова невероятно красива. Роклята беше в леко старомоден стил, при който талията беше точно там, където се предполагаше, че трябва да бъде, а не под бюста, както яростно диктуваше последната мода. Ема харесваше новия стил и притежаваше много тоалети, ушити по него, но за сватбената си рокля заяви, че няма да е в такъв. Мадам Ламберт се беше съгласила незабавно, създавайки прелестна рокля от коприна с цвят на слонова кост, със скромно деколте, което откриваше раменете й. Роклята продължаваше с дълги тесни ръкави и пластове фусти, които подчертаваха тънката й талия и падаха грациозно в разкошни дипли.
Ема реши да се придържа към семплата кройка и да не добавя никакви скъпоценни камъни или панделки в допълнение.
Резултатът спираше дъха. Прическата придаваше на лицето й още по-изящен вид и разкриваше елегантната извивка на шията й. Цветът от слонова кост обаче беше този, който я правеше така невероятна. Ема първоначално беше спряла избора си на бяло, но мадам Ламберт настоя за цвят слонова кост и беше абсолютно права. Материята подчертаваше нежния тен на Ема и я караше да изглежда така, сякаш сияеше. А може би това беше заради любовта. Все пак Ема реши, че роклята помага.
Накрая денят на сватбената церемония настъпи и младоженката се събуди силно притеснена. На всичкото отгоре Бел нахълта в стаята й и без всякакво предисловие попита:
— Нервна ли си?
— Ужасно много.
— Добре, предполага се, че трябва да си нервна, както знаеш. Бракът е доста сериозна стъпка, все пак. Може би е най-сериозната в живота на една жена. След раждането, разбира се, и смъртта, предполагам, но…