Вихър
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихър». Краткое содержание книги:
— Аз самият се почувствах в потенциална опасност — призна си Еку.
Рюкор не отговори, но продължи с тезата си.
— Втори факт. Не си спомням кога се сблъсках с него. Но ви уверявам, че беше при съвсем законно проучване. Както казах, не си спомням обстоятелствата, но се зачудих колко точно печели Императорът — пряко, в парично изражение — от управлението си. Или простото владеене на властта е достатъчна компенсация? Затова проведох малко разследване. По очевидни причини бях много внимателна в задоволяването на любопитството си. Но открих, че Вечният император наистина разполага с големи капитали, вложени в различни области на политиката, която провежда, а тя освен всичко друго обещава и добра възвръщаемост. Инвестициите са направени посредством много подставени лица, така че никога да не могат да се проследят до Императора, Не сметнах подобно действие нито за морално, нито за аморално. Тези инвестиции, както научих после, бяха използвани по времето на кризата, за да стабилизират икономиката… както и неговата политика. Което значи, че печалбите от тях биха се оценили като неморални от повечето същества. Мисля, че се наричат мръснишки капитал.
— Мръсен.
— Да не би спреят да… О. Да. Мръсен би било правилно. Преди няколко дни много внимателно проверих няколко от тези фондове. Личното богатство на Императора се умножава с чудовищни темпове, секунда след секунда. В тези времена, които повечето биха определили като икономическа депресия, собственият ни владетел печели от бедността на собствената си Империя.
— Това е безумно — възкликна Еку, а обичайната му невъзмутимост се стопи.
— За пръв път съм съгласна с използването на думата, макар че от клинична гледна точка то е безсмислено. Между другото — малко подкрепа за това, което казахте. Наблюдавали ли сте Вечния император при появяванията му в публичното пространство? Все по-рядко и по-рядко, разбира се, а и когато го прави, ъглите са благоприятни и далечни. Но ако се вгледате отблизо как очите му се местят, като на бито земно куче, което очаква следващия бой — или пък на някой, който затъва все по-дълбоко и по-дълбоко в това, което някога се наричаше маниакално-депресивна психоза.
На господин Еку отново му се прииска ругатните да заемаха подобаващо място в речника на неговата раса. Рюкор казваше, че Империята се управлява от безумец, а тази мисъл беше чудовищно невъобразима. И все пак съзнанието му му нашепна колко много пъти беше общувал с луди владетели и бе изпитвал неясна, безлична симпатия към бедните същества, които те тиранизираха.
— Още едно парче от мозайката — продължи Рюкор. — Императорът е наредил многократно увеличаване на военните разработки. Кайренес например фалираха след края на Таанските войни. Военното корабостроителство не беше вече нужно, а техният покровител, Суламора, беше мъртъв. Тогава, и досега не мога да разбера как стана това, Кайренес изведнъж забогатяха с АМ2 по време на завръщането на Императора. Спомнете си, че физическото завръщане на Императора беше с кораб от централната система Дюзабъл. Много добре, по някакъв начин Императорът е бил подпомогнат и съществата от Дюзабъл са били възнаградени. Така се действа в политиката. Така че да забравим за първоначалното златно теле и яйцето му, или каквото и да е било онова същество. Но просперитетът им продължи. През последната И-година научих, че почти сто нови договора са били дадени на корабостроителниците на Кайренес. Никоя от тези поръчки не е била обявена на открит търг. В тези времена, когато цари мир, защо е необходимо да се строят бойни кораби? Има предостатъчно останали от войните. Всъщност, гробищата за кораби са пълни с напълно здрави корпуси.
— Възможно ли е — предположи Еку, като умишлено прие ролята на адвокат на дявола — това Императорът да нарича популярни мерки?
— Възможно е. Но не ми харесва да използвам неразумна предпоставка, от която да изхождам. Това е предразсъдък на науката ми, разбира се. Но ето и още една част от мозайката. Една моя колега — всъщност тя беше сред малкото хора, които се опитах да науча да мислят логично — получи интересна задача. Тя е експерт в психологията на военното набиране. Подготви кампания, строго секретна, за Таанските светове.
— Какво?
— Да. Нашите бивши врагове сега са още по-зле от Империята. Нищо не се прави, за да се подобри състоянието на икономиката им, между другото. Но набиращите офицери обикалят тези светове и записват доброволци.
— Това е зло — каза Еку. — Но от историята е известно, че военните дават парите си най-вече там, където бедността е най-голяма.