Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
Нанси караше Джон Мюлер към Бруклин, за да разпитат един от директорите на банката във връзка с неотдавнашните обири. Имаше огромно количество записи и свидетелства на очевидци, че и петте удара са извършени от едни и същи мъже — двама, на вид от Близкия изток, поради което от отдела за борба с тероризма настоятелно искаха да разберат дали в случаите няма и терористичен момент.
Нанси не беше особено очарована от това, но партньорът й не изглеждаше впечатлен.
— Не можеш да приемаш с лекота подобни случаи — каза той. — Научи този урок още в началото на кариерата си. Намираме се в глобална война с тероризма и мисля, че е напълно естествено да третираме извършителите като терористи до доказване на противното.
— Те са просто банкови грабители, приличащи на мюсюлмани — настоя тя. — Нищо не показва, че са политически престъпници.
— Сгрешиш ли веднъж, кръвта на хиляди американци ще падне върху теб. Ако бях продължил случая „Апокалипсис“, и там щях да проуча вероятността за тероризъм.
— Онзи случай няма нищо общо с тероризма, Джон.
— Откъде си сигурна? Случаят не е приключен, освен ако не съм пропуснал нещо. Или вече са го приключили?
Нанси стисна зъби.
— Не, Джон, не са.
Все още не беше повдигнал въпроса, но ето че се започваше.
— А какви ги върши Уил, по дяволите?
— Вероятно мисли, че си върши работата.
— Винаги има само един правилен начин да направиш нещо и колкото си искаш неправилни. А Уил неизменно избира неправилни начини — надуто рече той. — Радвам се, че се върнах, за да вкарам обучението ти в правия път.
Тя завъртя очи. И без това беше напрегната, а той само влошаваше нещата. Денят започна с тревожната новина за убийството на Нелсън Елдър. Със сигурност бе съвпадение, но нямаше начин да провери дали наистина е така — беше отстранена от случая.
Уил може би също е чул новината по радиото в колата или в някой мотел. Така или иначе не искаше да му се обажда и да рискува да прекъсне някоя от кратките му почивки. Трябваше да чака той да я потърси.
Тъкмо спираше на паркинга пред банката във Флатбуш, когато предплатеният й телефон иззвъня. Нанси бързо разкопча колана си и изскочи от колата, за да се отдалечи достатъчно от Мюлер.
— Уил!
— Лора е.
Звучеше ужасно развълнувано.
— Лора! Какво има?
— Току-що ми се обади Марк Шакълтън. Иска да се срещне с татко.
Уил се изкачваше, което беше добре, тъй като беше различно. Беше съсипан от борбата с хипнотизиращо равния терен и прекосяването на планините Сандия подобряваше настроението му. В Плейнфийлд, Индиана, успя да поспи шест часа в „Дейс Ин“, но това бе преди осемнайсет часа. Без нова почивка скоро можеше да задреме и да катастрофира.
Реши, че ще се обади на Нанси, като спре. Беше чул за убийството на Елдър по радиото и искаше да разбере дали тя не знае нещо повече. Случаят го подлудяваше, но и без това го дразнеха какви ли не неща, в това число и принудителното въздържание. Беше нервен и се майтапеше сам със себе си с глупав глас:
— Май имаш проблем с алкохола, Уили.
— Я си го начукай. Единственият ми проблем е, че не съм ударил едно.
— Приключих с изложението си.
— Вземи си изложението и си го заври в гъза.
Беше развълнуван и заради онова, което бе казал на Нанси вчера, историята с влюбването. Наистина ли го мислеше? Или умората и самотата говореха вместо него? А и Нанси наистина ли мислеше онова, което тя каза? Беше отпушил тази тапа и се налагаше да се справи с положението.
Телефонът му иззвъня — може би по-рано от очакваното.
— Хей, радвам се, че се обаждаш.
— Къде си? — попита Нанси.
— В чудесния щат Ню Мексико. — В слушалката се чуваше шум от улично движение. — Навън ли си?
— На Бродуей. Петъчен трафик. Имам да ти казвам нещо, Уил.
— За Нелсън Елдър, нали? Чух по новините. Направо ме подлудява.
— Обадил се е на Лора.
Уил се обърка.
— Кой се е обадил?
— Марк Шакълтън.
Мълчание.
— Уил?
— Кучият син е звънял на дъщеря ми? — кипна Уил.
— Казал, че те е търсил на другите ти телефони. Оставала му само Лора. Иска да се срещнете.
— Може да се предаде където и да било.
— Уплашен е. Казал, че ти си единственият, на когото може да се довери.
— Намирам се на по-малко от хиляда километра от Вегас. Може да е сигурен, че ще му го начукам, задето се е обадил на Лора.
— Не е в Лас Вегас. А в Ел Ей.
— Господи, това са още петстотин километра. Какво друго е казал?
— Твърдял, че не е убивал никого.
— Да не повярваш. Друго?
— И че съжалявал.
— Къде мога да го намеря?