Както се спомена, в края на втората година след поемането на длъжността намираме Кнехт отново погълнат от исторически изследвания и наистина освен с историята на Касталия той се занимава главно с четене на всички по-големи или по-малки работи върху бенедиктинския орден, написани от отец Якобус. С господин Дюбоа и един от филолозите от Койперхайм, който постоянно присъства на заседанията на колегията като секретар, Кнехт открива възможност да се разпростре в разговор за тези исторически интереси или да засегне нови, което за него винаги е желано освежаване и радост. Във всекидневната му среда обаче липсва подобна възможност, истинско въплъщение на неохотата на тази среда към всички занимания с история той намира в лицето на приятеля си Фриц. Между другото, открихме една бележка с впечатления от беседа, в която Тегулариус със страст говори, че за касталиеца историята е изобщо недостоен обект на изследване.

Разбира се, човек можел да тълкува историята остроумно и забавно, при необходимост и високопатетично, да се занимава с история на философията, било удоволствие както с всяка друга философия, той нямал нищо против, ако то доставяло наслада някому. Но самият предмет, обектът на това удоволствие, именно историята, била нещо толкова ужасно, едновременно банално и дяволско, отвратително и скучно, че не можел да разбере как хората се заемали с нея. Нали съдържанието й съставял изключително човешкият егоизъм и вечно същата, вечно самонадценяващата и самопрославяща се борба за власт, за материална груба животинска власт, следователно за нещо, което в представите на един касталиец не съществувало или във всеки случай имало най-ниска стойност. Световната история била безкрайно лишено от дух и напрежение повествование за насилието над слабите от страна на силните; да свържеш или да поискаш да обясниш с нея същинската, действителната история, неподвластната на времето история на духа — с тази стара колкото света тъпа борба на честолюбивите за власт и на хората с големи амбиции за топло място, — всъщност било предателство към духа и му напомняло за една много разпространена секта през деветнадесетото или двадесетото столетие, за която веднъж му разказвали и чиито привърженици най-сериозно вярвали, че жертвите, принасяни на боговете от древните народи, заедно с тези богове, храмове и митове били, подобно на всички други красиви неща, последица от изчислимия недостиг или излишък на храни и труд, резултат от разликата между цената на хляба и работната надница, която можела да се пресметне, изкуствата и религията били привидни фасади, така наречени идеологии, пред човечеството, заето само с мисълта за глада или яденето.