Първичен страх
- Автор: Дийл Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Володя Първанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първичен страх». Краткое содержание книги:
Нощта след убийството на местопрестъплението е намерен Аарон Стемплър, възпитаник на пастора с ангелско лице, коленичил с касапски нож в ръка.
Аарон твърди, че не е извършил убийството.
Защитата се поема от Мартин Вейл — изключителен адвокат, ненавиждан от прокурори, съдии и политици. Всички твърдят, че този случай най-после ще се окаже неговият „препъни-камък“.
Но известният адвокат разполага с великолепен екип. Вейл започва с това, което умее най-добре. Осмисля случилото се от всички гледни точки — и така започва една съдебна битка, достойна за сравнение с „Невинен до доказване на противното“ и безумен кошмар, сравним с „Мълчанието на агнетата“.
— И всичко това, докато е в състояние на пориомания?
Тя кимна.
— Обикновено периодът на пориомания е доста кратък. Една или две минути. Дори жертвата не осъзнава, че се е случило, докато не стане очевидно. Гледаш един футболен мач по телевизията и изведнъж щрак, дават „60 минути“. Ти вече знаеш, че ти се губи време.
— Какво ще стане, ако му покажеш касетката? Ако види Рой на живо?
— Трудно е да се каже — отговори тя. — Сигурно ще си създаде травма. Има вероятност да се появи Рой и да стане доминиращата личност, а Аарон да се отдръпне в свой собствен свят. Няма начин да се предскаже какво може да се случи.
— Значи не искаш да рискуваш?
— Не, все още не. Въпреки че той рано или късно трябва да научи истината.
— Няма да ни стигне времето, Моли.
— Знам — каза тя.
— Разкажи ми отново за брат си — помоли Вейл.
— Той е кататоничен шизофреник. Има втренчен поглед, не е казал една дума от години, не знае къде е роден. Той е в друг свят.
— Закъдето ти нямаш паспорт — каза Вейл.
— Добре казано. Една от причините да отида в Джастин е, че те се съгласиха да го вземат като пациент.
— Не ти ли действа това, да го виждаш такъв всеки ден?
— Свикнах. Има други много по-зле. Това е напълно различен случай от Аарон и Рой. Те живеят в нашия свят, техните функции са нарушени по друг начин.
— Затова ли каза, че може да загубим Аарон?
Тя кимна.
— Той може да се оттегли в този мрачен свят.
— Значи, ако имаме проблем с раздвоена индивидуалност, може да загубим Аарон и ще трябва да си имаме работа с Рой?
— Да.
Той завъртя очи.
— Чудесно. Техните инстинктивни импулси трябва да са истинска каша.
— Всъщност, ако Рой съществува, той няма инстинктивни импулси. Той не потиска нищо. Той е един вид потиснатите импулси на Аарон. Надявам се, че това, което кара Рой да се появи, е, че аз съм постигнала с Аарон пренасочване на желанията.
— Пренасочване на желанията?
— Това е една от целите при лечението. За радост пациентът започва да се отнася към психоаналитика като към образ от миналото — някой родител или наставник — някой, с когото са свързани или на когото имат доверие.
— Като Ребека?
— Не съвсем. Аз съм сигурна, че тя е заменила майка му, но тя също е част от миналото.
— Ти?
Тя кимна.
— Мисля, че вероятно той е започнал да пренасочва желанията си към мен.
— Тогава Аарон изпитва сексуални желания към теб?
— Вероятно. Които той потиска.
— Така че Рой страстно те желае?
— Това е една от вероятностите. Има също и долна страна в прехвърлянето на чувствата. Те създават подсъзнателен страх, че всички стари рани и обиди ще се повторят — от деца, приятели, съпрузи, съпруги… просто от всички.
— Всички болки се пренасят от миналото в настоящето?
— Точно така. И тези страхове може да завършат с неконтролируем гняв… разочарование… безпочвени очаквания. Това причинява голямо безпокойство в пациента, ние го наричаме повторно преживяване — да изживее отново миналите болки — но това също така позволява на психоаналитика да направи връзка между миналото и настоящето. По този начин евентуално поставяме диагноза на проблема.
— Може ли той да бъде излекуван?
— Вероятно. Или може буквално да слеем Аарон и рой в една личност с достатъчно силни инстинктивни импулси да контролира Рой. И после има вероятност всичко да приключи с напълно различна индивидуал ност. Мозъкът е изключително творение, Мартин.
— Ще ти кажа. Моли, всичко това дяволски ме плаши. Просто виждам как съдебните заседатели стоят там и си мислят, че трябва да бъда затворен заедно с тях. — Той направи пауза, отпи от кафето и каза замислено: — Ако Аарон има раздвоено съзнание, трябва да изкараме Рой наяве. Ако не можем, трябва да се откажем от защитата, че има раздвоено съзнание.
Той запали нова цигара от старата и пусна изгорелия фас в чашата с кафе.
— И каква защита само — каза той саркастично. — Аарон Стемплър не е виновен — Рой го е направил. — Той поклати глава и се засмя мрачно. — По дяволите, те ще ги изпържат на стола и двамата — и мен заедно с тях.
— Никога ли не избухваш? — попита Моли. — Никога ли не побесняваш и не чупиш разни неща? Никога ли не губиш контрол?
— Гневът изразходва енергията.
— О, по дяволите, Мартин, изразходвай малко енергия. Наругай тези копелета, които ти тропосаха това невъзможно дело. Никой не може да бъде толкова студен, колкото теб. Това плаши.
— Аз не съм студен. Вътрешно аз съм едно кълбо опънати нерви и те всички имат протрити краища. Вътрешно крещя доста. Ако това е маниакално, натрапчиво или потискане, нека бъде така. Хората залагат живота си ето тук. — Той вдигна ръката си с длан нагоре. — Трябва да мисля първо за тях.