Първичен страх
- Автор: Дийл Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Володя Първанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първичен страх». Краткое содержание книги:
Нощта след убийството на местопрестъплението е намерен Аарон Стемплър, възпитаник на пастора с ангелско лице, коленичил с касапски нож в ръка.
Аарон твърди, че не е извършил убийството.
Защитата се поема от Мартин Вейл — изключителен адвокат, ненавиждан от прокурори, съдии и политици. Всички твърдят, че този случай най-после ще се окаже неговият „препъни-камък“.
Но известният адвокат разполага с великолепен екип. Вейл започва с това, което умее най-добре. Осмисля случилото се от всички гледни точки — и така започва една съдебна битка, достойна за сравнение с „Невинен до доказване на противното“ и безумен кошмар, сравним с „Мълчанието на агнетата“.
— Какви са вероятностите да симулира това?
— Виждала съм няколко слаби опита да се симулира раздвоена психика, но обикновено са аматьорски. И не ги взимаме под внимание — каза Моли. — Ако успее с това, ще успее да направи всичко на света, но трябва да е някой с ясно разбиране за болестта и огромна способност за концентрация.
— Защо?
— Защото симулантът не може да играе ролята на някой друг, той или тя буквално ще трябва да възприемат психиката на личността или противоположната. Да се поддържа загадката е най-трудната част — и телесните промени, които съпътстват това, са трудни за имитиране. Всъщност това е повече промяна на начина на мислене, отколкото физическа промяна. Не мисля, че това е истинският проблем.
— Тогава кой е?
— Той определено страда от някаква форма на психоза, в противен случай нищо такова нямаше да се случи.
— Сега ние със сигурност ще трябва да пледираме, че не е нормален.
— Това е твое призвание, адвокате. Но той определено има някакъв вид психически проблем.
— Дай ми кратка характеристика на психопата? — каза Вейл.
— Мразя да описвам набързо този стереотип — каза тя.
— На никого няма да кажа — увери я той с усмивка.
— Добре, психопатите са напълно аморални, обикновено параноични, таят безумни желания, които успешно прикриват. Помниш ли момчето в Тексаската кула? Никой не знаеше колко е разгневен. Те също така са склонни да смятат другите за по-долнокачествени и презират равностойните. Те са антисоциални патологични лъжци, често склонни да убиват. Законите не означават нищо за тях.
— Истински чаровници — каза Вейл.
— Е, те също могат да бъдат чаровни, интелигентни, остроумни, привлекателни за обществото.
— Наистина не зная нищо за това — каза Вейл. — Какво ще кажеш за юридическите процеси? Запозната ли си с някои от тях?
Тя кимна.
— От скоро. Един умствено неуравновесен мъж в Охайо на име Били Милигън. Последния път чух, че имал над трийсет различни превъплъщения.
— Трийсет!
— Неизброими. Мъже, жени, деца. Много талантлив артист.
— Ти казваш, че Аарон може да има няколко индивидуалности.
— Да. Но може да минат месеци, преди всички да се появят.
— Нека засега се придържаме към двете индивидуалности, засега не ми трябват повече клиенти. Какво се случи на процеса на Милигън?
— Той беше осъден за изнасилване и използваше многочислено разделената си индивидуалност в своя защита. Сега е в болница за психичноболни вместо в затвора. Знаеш ли, според Рой, Аарон е получил оргазъм, когато Рой убил епископа. Къде свършва единият и къде започва другият? На този етап не знаем колко са разделени. Сложностите са огромни. Сигурна съм, че и двамата ме лъжат понякога, което не ми помага.
— Има ли начин да разбереш?
Тя помисли, докато ядеше.
— Не знам. Определено трябва да разучим касетките. Може би някъде има улика. Ако веднъж успея да постигна голямо разбирателство с него, може би ще успея да го накарам да се появи просто като спомена името му. Обикновено това се случва в подобни случаи. Но точно сега зависи само от Рой кога ще се покаже.
— Ако изобщо има някакъв Рой.
— Да. Ако…
Те привършиха закуската и се върнаха в офиса. Вейл наля и на двамата по чаша прясно кафе.
— Трябва да призная, че тези случаи са страшно увлекателни — каза Моли. — Не може да се предскаже какво може да научим от тази връзка.
— Може би ще успеем да го класифицираме като ценен научен експеримент.
— Много смешно.
— Доколкото разбирам, Аарон не знае за Рой, нали така?
— Точно така.
— Той все още си мисли, че му причернява, когато е в стрес?
— Да.
— Тогава според него кой е убил епископа?
— Не мисля, че знае. Той смята, че някой друг е бил в стаята и се страхува от него, който и да е той.
— Но той разбира какво е състояние на пориомания.
— Да. Той го нарича „да ти се губи време“. Това е широко разпространен термин в професията между тези, които страдат от това. Имах веднъж случай с една жена, която беше прекалено пълна. Тя се беше подложила на терапия, с наблюдение на теглото и всичко, но продължаваше да пълнее. После един ден съпругът й намерил десетки опаковки от сандвичи, пъхнати зад един шкаф. Тогава я хванах. Тя се кълнеше, че не ги е слагала там. Оказа се, че когато си тръгвала от работа, по пътя за вкъщи получавала пристъп на глад и загубва чувство за време, спира някъде, където продават хамбургери, взима си по дузина и пържено месо, изяжда всичко и после скрива опаковките.