История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001
- Автор: Константинов Петр
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001». Краткое содержание книги:
За цар Борис е имало и друга възможност — българската армия да изстреля „десет снаряда“ от дунавския бряг при преминаване на германците от Румъния — и тогава без съпротива да пусне Вермахта на юг през страната си. С една дума да повтори „датския модел“. За Дания обаче не съществуват национални проблеми за „поробени датски земи“. Нещо повече. Германия дори включва в територията си малка част от Ютланд със спорадично германско население, но важно стратегическо значение. В същото време почти два милиона българи се намират под чуждо робство и единствената възможност за освобождаването им без проливане на българска кръв дава съюзният договор на напредващата на юг германска армия. Всяка съпротива срещу германците би означавала отказ на България от всенародното си обединение. Това не би било простено на никого. Този основен принцип на осъществяване на общобългарските идеали е бил отстояван от всеки достоен български владетел. Борис III не е могъл да направи изключение.
За да отклони вниманието на германците обаче от настоятелното им искане за незабавно присъединяване към Тристранния пакт и заедно с това за отдалечаване деня на подписването, царят ловко обръща вниманието на немската страна към Югославия. Основният му мотив е бил, че на границата с България гърците бяха изграждали в продължение на петнадесет години отбранителната линия „Метак-сас“ (с нормативи взети от френската линия „Мажино“), докато границата между Гърция и Югославия не бе укрепена. С това цар Борис е целял не само забавяне присъединяването на България към Тристранния пакт, но и включването на Югославия в него — реална възможност за разрешаване на „македонския въпрос“ — при всеки един от двата възможни изхода на войната.
Въпреки всичко това обаче, България е принудена да се присъедини към Тристранния пакт (при условие, че няма да участва във военни действия). На 1 март 1941 г. включването е подписано от министър-председателя във Виена. На другия ден през Дунава преминават вече основните германски части. Три седмици по-късно към пакта се присъединява и Югославия, но два дни след това, чрез военен преврат на генерал Симович тя напуска съглашението с Германия. На 5 април СССР сключи договор за дружба и ненападение с Югославия, но и това не промени нещата.
При тези условия войната започва на 6 април едновременно срещу Гърция и Югославия без участието на нито един български войник.
Операцията приключва в по-малко от три седмици и въз основа на официално споразумение българските войски влизат в Македония и Беломорска Тракия на 20 април, създавайки временна българска администрация в новоосвободените земи и присъединявайки ги към отечеството.
Така в по-малко от една година, без нито една пролята във военни действия капка българска кръв, е осъществена мечтата на българския народ за всенародно обединение и с право признателният български народ нарича Борис III — „цар Обединител“.
Българското население на Македония, чакало близо три десетилетия своята войска, я посреща с неудържима радост. Свежи пролетни цветя застилат пътя на българските полкове към древната столица на Самуил — Охрид. Възстановяват се бързо българските училища и черкви. Изпълнява се широка програма по съобщителната мрежа и благоустройството. Въпреки военните години в Скопие е открит университетът. Започва строителството на ж.п. линии Куманово-Гюешево и Кочани-Царево село-Горна Джумая. Сформираната Пета българска армия с щаб в Скопие се попълва почти 70% с набори от местното население.
В края на този период от Втората световна война Германия бе решила да осигури тила си (и суровинни източници) преди решителния десант на Британските острови. Във връзка с това бе разработен планът „Барбароса“ за нахлуване в Съветския съюз.
На 22 юни 1941 г. в 5 ч. сутринта, Германия обяви състояние на война със СССР и армията й навлезе по цялото протежение на границата в съветска територия. Във войната срещу Съветския съюз се включиха армиите на Унгария, Словакия, Румъния, Финландия. Свои войскови части изпратиха последователно Италия и Испания.
Така, както цар Борис предварително беше решил, България не влезе във война със Съветския съюз и запази с него пълни дипломатически отношения. Нещо повече. Независимо от системните нарушения на тези нормални дипломатически отношения от страна на СССР, цар Борис, имайки свои съображения (които отбелязахме вече), не позволяваше ни най-малък повод за усложнения от формален или конкретен характер на тези отношения. Използването на някои български военноморски съоръжения от германците (сухия док, строен с български средства във Варна), влизаше в клаузите на Тристранния пакт и немците бяха в тях още след влизане в сила на пакта. Дори в разгара на антисъветското настъпление (по сведения на немския пълномощен министър в София Бекерле), цар Борис не прие и не позволи издаване на входна виза на генералния секретар на руските емигранти в Сърбия — Лев Сердаковски, който имаше намерение да иска подкрепа от царя за „съдействие на националното руско правителство, чиято цел е постигане на окончателна победа над болшевизма“. Царят отклонява и други подобни предложения, изхождайки от принципа, че това не е от негова и на българското правителство компетентност.