Пазителите на Завета
- Автор: Егеланд Том
- Серия: Bjorn Belto #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зорница Савчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителите на Завета». Краткое содержание книги:
Лора клати глава.
— Бьорн! За бога!
Трябва да спра, за да пъхна ръка в джоба на сакото си. Пръстите ми се обвиват около алармата.
Лора демонстративно се оглежда, за да убеди както себе си, така и мен, че си въобразявам. Казва ми, че съм гледал твърде много екшъни.
Дори не ги забелязва.
Приближават се като невидими хамелеони в своите елегантни костюми, бели ризи и вратовръзки.
Натискам паникбутона.
— Бягай! — прошепвам отново.
— Не ставай глупав.
На пет метра от нас са. Стискам още по-здраво патериците си, съзнавайки чудесно, че кухият, олекотен метал е жалко оръжие.
— Бррр, колко е студено — казва Лора и обвива палтото си плътно около себе си.
Едва когато един от мъжете застава помежду ни и ни показва скритото си оръжие, тя осъзнава, че дори параноиците могат да са прави.
Лицето й замръзва, след което се пречупва.
— Моля ви, елате с нас — казва един от мъжете с акцент, пародия на екранен злодей.
Сърцето ми бумти толкова силно, че ушите ми звънтят.
Какво ще направят, ако се развикам за помощ? Дали ще ме застрелят?
Двама от тях ме сграбчват за ръцете. Други двама хващат Лора, но по-внимателно.
На никой нормален човек, минаващ наблизо, не би му минало през ума, че вижда как отвличат двама души.
Мъжете ни повеждат надолу към булевард „Независимост“. Те са толкова добре обучени, толкова хладнокръвни, че всеки свидетел би решил, че наблюдава професионален арест. Ако изобщо забележи нещо.
Черен микробус със затъмнени стъкла спира пред нас. Вкарват ни на задната седалка. Двама от мъжете сядат отпред при шофьора, двама сядат отзад при нас.
Микробусът тръгва.
Движим се през центъра на града. Мъжете мълчат като риби.
Опитвам се да ги попитам кои са. И какво правят. Сякаш не знам. Но не получавам отговор. Дори не ми казват да замълча.
Всички замръзват, когато на един светофар до нас спира полицейска кола с включени сирени. Но когато светва зелено, тя дава газ и продължава надолу по булеварда.
Цялото ми тяло се тресе. Лора диша шумно и на пресекулки.
Шофьорът майсторски се провира между многото коли. След десетина минути микробусът рязко завива надясно и влиза в подземния паркинг на хотел.
Вкарват ни в асансьор, който ни качва на втория етаж на хотела. Шофьорът вкарва магнитна карта в ключалката. Светва зелена светлина. Влизаме.
7.
Хасан седи в едно кресло и ни чака.
Дори когато е в седнало положение, той е огромен. И страшен.
Коленете ми треперят. Един господ знае какво ще ми причини сега, когато е уморен и нетърпелив.
Поглежда ме сякаш е моят психиатър, но съм нахлул в кабинета му в неподходящ момент.
Двама от мъжете ни обискират. Когато намират алармата, те я хвърлят на земята, без да я погледнат втори път. Мислят си, че е мобилен телефон.
След това други двама отнасят Лора до дивана. Каня се да закуцукам след тях в жалък опит да я защитя, но един от главорезите ме държи.
Лора изглежда така, сякаш всеки момент ще заплаче. Поглежда към мен с очи, изпълнени с ням ужас.
— Госпожице Кошерханс — казва Хасан. — Радвам се, че намерихте възможност да ни посетите.
Лора избухва в сълзи.
8.
Стаята е част от най-големия апартамент, в който някога съм бил. Преброявам три врати, водещи в други стаи.
Двама главорези ме сграбчват за ръцете, трети взима патериците ми.
Започват да ме влачат към една от другите стаи. Не се съпротивлявам.
В стаята ме чака Стюарт Дънхил.
Той отпраща горилите с поглед.
Тишина.
— Радвам се да те видя отново, Бьорн.
Посочва към удобен на вид диван до прозореца. Аз облягам патериците си на едно кресло и потъвам в дивана.
— Извинявай, че си тръгнах от Рим, без да се сбогувам. — Опитвам се гласът ми да звучи хладнокръвно, но всъщност звучи така, сякаш всеки момент ще се разплача. — Нямаше как да съм сигурен, че не съм в същия списък като Луиджи.
— Трябва да ми повярваш, когато ти казвам, че харесвах Луиджи.
— Но не достатъчно, за да не го убиеш.
— Не бях аз, Бьорн, не бях аз. Аз съм просто малка рибка, плуваща с акулите. Луиджи… той започна да си позволява твърде много. Стана алчен. Знаеш как е. Въртеше ни мръсни номера. Луиджи бе наясно с риска, който поемаше, предизвиквайки шейха по този начин. Игра смело и загуби. Вече бе обещал на шейха фрагмента от ръкописа, който се опита да ти продаде. Имаше и други неща. Измами шейха няколко пъти. Шейхът изгуби търпението си. След това започна да подозира, че двамата с Луиджи преговаряте за цената на Тингвелирските свитъци.