Безумна луна
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Досиетата на Дрезден #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Colibri
- ISBN: 9786191501281
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безумна луна». Краткое содержание книги:
Откакто през пролетта един черен маг предизвика гангстерска война за контрол върху разпространението на дрога, сътрудничеството на единствения практикуващ магьосник в Чикаго, Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден, с Отдела за специални разследвания на полицията е секнало, а с него и доходите му. Повече от месец основният му работодател (и близък приятел), лейтенант Карин Мърфи, не го е търсила за консултации. Дали защото е изгубила доверието му, или защото чудовищата са обявили стачка?
През есента обаче стават поредица убийства, извършени по пълнолуние, и Карин търси съдействието на магьосническия еквивалент на Филип Марлоу. На местопрестъпленията са открити следи от лапи, а жертвите са разкъсани на парчета. Върколаците съществуват ли? Върколаци, които скачат през прозорци и нападат гангстерски телохранители в недовършен строеж на увеселителен клуб. Сдъвкано тяло насред локва кръв на грубия под. И още — хексенволфи, ликантропи, лугару, термоморфи…
Полудял агент, който вади пистолет и стреля на месо. Малко в стил кунгфу, малко в стил уестърн и няколко съвсем сериозни заплахи. Дотук… нищо повече от най-обикновен работен ден за единствения истински магьосник на Чикаго. Но както винаги при срещи със създания от Небивалото, нищо не е такова, каквото изглежда. Е, защо се учудвате тогава, че Хари Дрезден не може да си намери приятелка?
След това главата му се отпусна и той си отиде.
Аз също потънах след миг в мрака.
Глава 34
Събудих се.
Това много ме изненада.
Събудих се и видях луната все още високо над главата ми и усетих ръката на Мърфи върху челото ми.
— Хайде, Хари — шепнеше тя. — Не ми причинявай това.
Примигах няколко пъти и прошепнах.
— Ти ме застреля, Мърф. Не мога да повярвам, че го направи.
Тя също примигна няколко пъти срещу мен, за да сдържи сълзите си.
— Глупава мижитурка — каза тя нежно. — Трябваше да залегнеш, като ти казах.
— Бях зает.
Тя погледна през рамо към неподвижната форма на Макфин.
— Видях.
Обърна се отново към мен и съсредоточи погледа си леко встрани, някъде назад.
— Всичко е наред — рекох. — Прощавам ти.
Мислех си, че е много щедро от моя страна, съвсем подходящо за последните мигове от живота на един човек.
Мърфи ме погледна и след това се напрегна.
— Какво?
— Прощавам ти, Мърф. За това, че ме застреля. Разбирам, това е твоята работа и всичко останало.
Очите на Мърфи се присвиха заплашително.
— Ти мислиш… — каза тя.
Лицето и се сгърчи от отвращение, тя изви глава настрана и се изплю. След това започна отново. — Ти си въобразяваш, че аз съм те взела за един от лошите и съм те застреляла, защото отказваш да се предадеш?
Чувствах се твърде слаб и замаян, за да споря.
— Е, разбираемо е. Не се притеснявай. — Потреперих. — Толкова ми е студено.
— На всички им е студено, глупако — отряза Мърфи. — Когато ни хвърлиха в тази странна яма, нахлу студен фронт. Температурата трябва да наближава нулата, а освен това сме мокри. Сядай, храбрецо.
Примигнах срещу нея.
— Аз… Какво?
— Сядай, чучело — каза Мърфи. — Погледни зад себе си.
Успях да седна и не ме заболя повече, отколкото преди, което отново ме изненада. Погледнах назад.
Там беше Дентън. В едната си ръка държеше тояга от паднал клон. Очите му бяха ококорени и диви, а лицето бледо от загубата на кръв. Точно по средата на челото му зееше дупка. Погледнах за миг към тялото.
— Но… Как загина той?
— Аз го застрелях. Той пристигна, тичайки след теб, точно когато и аз се върнах, след като оказах помощ на онази гола жена, Тера Уест. Цялата треперех и не можех да произведа сигурен изстрел, докато ти стоеше пред мен, а не знаех, че върколакът идва зад мен. — Мърфи се изправи. — Не мога да повярвам — каза тя и тръгна да се отдалечава. — Ти си помислил, че стрелям по теб.
— Мърф — протестирах аз. — Мърф, чакай малко. Аз помислих…
Тя изсумтя към мен през рамо. Прави го много добре за човек с нос като копче.
— Ти не си мислил, Дрезден — каза тя, отмятайки косата си назад. — Драматична сцена на смърт. Благородна саможертва, нали? Трагично недоразумение? Ха. Разбирам те много добре, приятел. Ти си толкова надут, арогантен, претенциозен, сексистки настроен, безнадеждно демодиран, глупава свиня…
Мърфи продължи да изрежда подробно и дълго какво мисли за мен, докато се отдалечаваше, за да повика полицията и линейките, и това беше музика за ушите ми.
Легнах обратно на тревата, между нас всичко беше отново наред.
На полицаите им беше нужно доста време, за да оправят бъркотията в имението на Марконе. Аз се погрижих да събера всички вълчи колани. Мърфи ми помагаше. Изгорихме ги още там на един вонящ огън от клони. Беше ми доста трудно да ги хвърля вътре и Мърфи го направи вместо мен. Понякога тя разбира неща, които дори не съм и обяснявал. По-късно, заедно с нея присъствахме на погребението на Кармайкъл. А тя ме придружи, когато изпратихме Ким Дилейни. Приятелите правят един за друг подобни неща.
Оказа се, че господин Хендрикс е бил с кевларова бронежилетка под дрехите си. Сложиха го до мен в линейката онази нощ, когато окончателно напуснахме сцената на местопрестъпленията. Оголиха гърдите му и по тях имаше множество синини и драскотини, така че двамата много си пасвахме. Той ме изгледа заплашително, но дишаше равномерно под кислородната маска. Бях странно окуражен, когато го видях жив. Като се вземе всичко предвид, няма за какво да ме упреквате.