Лъжи
- Автор: Найт Али
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лъжи». Краткое содержание книги:
Възможно ли е напълно да опознаеш някого?
Можеш ли безпрекословно да се довериш?
Как ще реагираш, ако откриеш, че един от най-близките ти хора е убиец?
Кейт Форман се радва на чудесно семейство, прекрасен съпруг и финансова обезпеченост.
Но една нощ съпругът й Пол се прибира пиян и изцапан с кръв. На следващия ден твърди, че е блъснал куче.
Когато една от колежките на Пол е открита мъртва, у Кейт назряват подозрения, които могат да съсипят добре уредения й живот. Да сподели с полицията е най-логичното решение, но би ли могла да предаде бащата на децата си?
Съмненията я тласкат към отчаяно търсене на истината. Лъжите и манипулациите я водят в различни посоки и към различни заподозрени. А най-страшният въпрос, на който Кейт трябва да си отговори, е дали изобщо познава съпруга си.
Али Найт достига до изненадващи психологически прозрения и майсторски разкрива страховете и дилемите на една жена, поставена в екстремна ситуация. Интригуващият и оригинален сюжет се допълва от модерен език и стил. Найт е работила като журналист и редактор в BBC и авторитетните вестници „Гардиън“ и „Обзървър“.
Марика зададе трудните въпроси, докато беседвахме задушевно на дивана. Опитах се да не обръщам внимание на нервите си и Ливи вдигна палец зад камерите.
— Наистина ли известно време си мислеше, че съпругът ти, с когото живееш от десет години и който е баща на двете ти деца, е убил любовницата и деловия си партньор?
— Да.
Марика въздъхна драматично.
— И как се чувстваше?
Напрежението ме напусна, докато гледах как блестящите устни на Марика потрепват в очакване на пикантни откровения.
— Бях твърдо решена да стигна до истината. Това беше най-важното от всичко. Заради децата ми, мен и Пол.
— Нарекли са те хрътка заради неотстъпчивостта и високия ти дух!
— Лекс ми липсва много. Често бяхме на различно мнение, но той беше своенравен и го уважавах много. Ако не беше неговото послание до мен, никога нямаше да разбера истината. Мисля, че имам доста тъмна страна и съм готова да вярвам на най-ужасни неща за най-близките до мен.
— Сега заедно ли сте със съпруга ти като двойка, като семейство?
— Да, и сме много щастливи.
— Кажи ни, Кейт, възможно ли е да се изгради наново доверието и да обичаш отново, след като си имала тези мисли и страшни подозрения? Пък и да не забравяме, че съпругът ти е имал любовна авантюра, която беше излъчена в цялата страна.
Пол върви покрай басейна и ме наблюдава.
— До половината си, Филоси.
Стегнатият му корем има тъмен слънчев загар. Пол все още си възвръща килограмите, които изгуби в болницата. Слънцето е издълбало дълбоки бръчки от смях около големите му кафяви очи. Джеси започна да го нарича плейбой и аз не съм сигурна дали прякорът ми харесва. Може да й кажа да престане да го нарича така. Той мълчаливо върви край мен, докато плувам, и знае, че не трябва да ми дава указания. Използвам метода на Боби и никой друг. Преминавам най-дълбоката част на басейна и усещам по-хладната вода, която извира от дълбините. Плуването е уморително и краят все още изглежда далеч.
Отговарях на въпросите откровено и не скрих нищо. Разказах на Марика историята за любовната връзка на Пол. Обясних, че я преживяваме, че отново сме честни един към друг и че се разбираме, и че след като бяхме на път да загубим всичко, съм му простила напълно. Не й казах колко лесно беше. Нито за миг не съм искала да напусна Пол и всеки негов жест и поглед говореше, че и той няма такива намерения. Борехме се срещу външен враг, който искаше да ни унищожи, и това ни обедини, както много малко неща могат. Когато всичко висеше на косъм, ние осъзнахме дълбочината на връзката ни.
— А сега, Кейт, ти повече от всички други си имала твоите най-лични моменти, уловени от нашия все по-филмиран свят — репортерите заснеха мъртвия Джери във вашия хол и спасяването на дъщеря ти от канала. Това прекалено ли е?
Повдигнах рамене.
— На Лекс много щеше да му хареса. Вероятно щеше да каже, че това е извисило риалити телевизията до ново ниво. Много съм благодарна, че Порша не успя.
Джош гони Ава през големите плъзгащи се врати, а Джон се люлее на хамак под сянката на върба. Сара и семейството й ще дойдат след два дни и дори „М и М“ казаха, че може да се отбият по-късно през лятото. Всичко е наред със света, докато случайно не нагълтвам вода. Закашлям се и загубвам ритъм. Пол спира. Започвам да пляскам във водата твърде бързо и повеждам наум битка между паниката и разума на метри от отсрещния край на басейна. Пол пристъпва към ръба и държи изправен дългия прът с кепчето. Сетивата му са нащрек за следващото развитие на нещата. Погледите ни се срещат.
— Ти свърши най-трудното. Знаеш останалото. Хайде.
Докато гледам очите му, присвити срещу слънцето, аз веднага забравям за ужаса, който изпитвам, и започвам да плувам кучешката към стената.
— Още малко! Давай, Филоси!
Задъхвам се, докато заветният ръб се приближава и Пол ме води към безопасността.
— Мама успя! — вика Ава и коленцата й препречват слънцето.
— Давай, Кейт! — крещи Джеси. — Правиш го така, че изглежда лесно.
Не отвръщам. Страхувам се да говоря.
— Три метра… Два метра… — отброяват те.
Ръчичките на Ава развълнувано са свити в юмруци, докато се присъединява към тях.
— Един метър…
Докосвам грапавия ръб. Разнасят се радостни възгласи, сякаш съм преплувала Ламанша, а не една дължина на басейн, но съм доволна от постижението си. Джош скача до мен и започва да плиска вода, а Джон изревава и се хвърля в басейна.