Лъжи
- Автор: Найт Али
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лъжи». Краткое содержание книги:
Възможно ли е напълно да опознаеш някого?
Можеш ли безпрекословно да се довериш?
Как ще реагираш, ако откриеш, че един от най-близките ти хора е убиец?
Кейт Форман се радва на чудесно семейство, прекрасен съпруг и финансова обезпеченост.
Но една нощ съпругът й Пол се прибира пиян и изцапан с кръв. На следващия ден твърди, че е блъснал куче.
Когато една от колежките на Пол е открита мъртва, у Кейт назряват подозрения, които могат да съсипят добре уредения й живот. Да сподели с полицията е най-логичното решение, но би ли могла да предаде бащата на децата си?
Съмненията я тласкат към отчаяно търсене на истината. Лъжите и манипулациите я водят в различни посоки и към различни заподозрени. А най-страшният въпрос, на който Кейт трябва да си отговори, е дали изобщо познава съпруга си.
Али Найт достига до изненадващи психологически прозрения и майсторски разкрива страховете и дилемите на една жена, поставена в екстремна ситуация. Интригуващият и оригинален сюжет се допълва от модерен език и стил. Найт е работила като журналист и редактор в BBC и авторитетните вестници „Гардиън“ и „Обзървър“.
— Газ.
Отново душа. Да, мирисът на газ, който се вие невидим по вратата и се разнася нагоре по стълбите. Къщата се изпълва със смъртоносен и взривоопасен коктейл. Хуквам към гардероба, грабвам стар монитор и с всичка сила го хвърлям към тънкото като хартия стъкло на викторианския прозорец, който гледа към градината. Стъклото на едното крило се счупва със силен трясък, сгромолясва се във вътрешния двор и се разбива на безброй парчета, които се посипват като шрапнели върху растенията.
Съзирам „Мари-Роуз“ между замъглените от дъжда дървета и с цялото си сърце пожелавам Макс и Маркъс да са се върнали, звукът на строшеното стъкло да накара Макс да обърне глава насам и да дотича бос по тревата и да ни спаси. От яхтата обаче не излиза никой. Проклинам съдбата, живота и себе си. И през цялото време сърцето ми плаче за дъщеря ми.
— Порша ще взриви къщата.
Пол стои на стълбите и се готви да се хвърли върху вратата. Стигнахме до края на играта. Той се опитва да мине през вратата и отчаяно се вкопчва в мисълта, че може. Кръвта от раната на главата му е изцапала сивата му тениска. Той се бори за семейството си и за живота ни, жертвайки своя. Качва се още едно стъпало по-нагоре, и преценява височината. Скокът със сигурност ще счупи краката му.
Пол се навежда назад и се приготвя да се хвърли върху вратата, когато аз изкрещявам:
— Пол, недей!
Той ме поглежда. Челото му е кафяво от засъхналата кръв.
— Съжалявам, Кейт.
Пол връхлита и се стоварва с трясък и пъшкане върху вратата, която обаче не помръдва. Той лежи на пода, останал без дъх. Миризмата на газ се засилва.
Измервателният уред е в шкафа под стълбите. Тръбите минават по стените. Порша е пробила или е отрязала някоя тръба и газта се изпомпва под налягане в средата на дома ни.
— Мамо, страх ме е.
Прегръщам хленчещия в ъгъла Джош и ме изпълва студена, безмилостна ярост срещу жената от другата страна на вратата. Задъхан от положените усилия, Пол отново куца нагоре по стъпалата. В очите му няма светлина. Той се приближава до счупения прозорец и вика. Гласът му се бори за надмощие с дъжда, който барабани по покрива от гофрирана ламарина на съседите. Някой може да ни чуе, макар че не е сигурно. Нуждаем се от помощ. Пол дълго гледа навън и когато се обръща, очите му отново блестят.
— Ще се измъкнеш оттук.
Отивам при него до прозореца и поглеждам надолу. Парченцата от разбития монитор блестят на дъжда във вътрешния двор.
— Ще те хвана и ще те залюлея и ти ще се вмъкнеш през прозореца на спалнята на долния етаж.
Гледам го недоверчиво. Той отваря другото крило на прозореца колкото е възможно по-широко.
Пак поглеждам през прозореца и прошепвам:
— Твърде далеч е.
— Това е единственият ни изход — настоява Пол. — Ти не можеш да ме държиш, но аз мога. Ще го направиш…
— Не, Пол, не мога!
— Трябва. Довери ми се.
Сбърчвам чело. Отново ме обземат съмнения — ясни и пронизващи. В момента се намираме на пет километра от парка „Хампстед“ и в онази гореща лятна вечер, след като не ме хвана, какво беше казал Пол? Довери ми се. Беше казал същото и докато вървяхме в тунела в Улидж. Думите му ме бяха накарали да го предам на полицията и да разруша нашия свят.
— Довери ми се, Кейт. Това е единствената ни възможност.
Вглеждам се в очите на съпруга си, който се е задъхал от прилива на адреналин. Това ли е краят, който си планирал през цялото време, Пол? Никога не би наранил децата ни, в това ни най-малко не се съмнявам, но мен? Колко усилено би се борил за мен? В онзи ден в парка „Хампстед“ ти каза и още нещо: „Финалната част на падането е най-интензивната“. Колко здраво държиш живота ми, Пол?
В края на краищата, в любовта най-важното е доверието и доверието е сляпо. Избираш дали да го имаш или не. В момента избирам прозореца, защото измъкването оттам ще ме приближи до Ава и ще доведе цялата тази отвратителна сага по-близо до края й. Хващам голямата ръка на Пол, ръката, която държах пред олтара преди много години.
— Имам ти доверие, Пол.
Той ме сграбчва в най-силната прегръдка, която познавам.
— Обичам те, Кейт. Повече отколкото мислиш.
Поглеждам през прозореца и усещам проливния дъжд. Ръцете ни ще се намокрят. Первазът на прозореца е още по-хлъзгав. Във вътрешния двор са се образували големи локви. Напъхвам джинсите на Маркъс в чорапите си и вдигам ципа на коженото яке и яката, за да се предпазя от счупените стъкла. Дланта ми се овлажнява от пот.