Миг преди винаги
- Автор: Редмерски Джесика
- Серия: Миг преди никога #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА
- ISBN: 9789542816546
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Миг преди винаги». Краткое содержание книги:
Сега в очакваното с нетърпение продължение на „Миг преди никога“ Камрин и Андрю посрещат заедно всяка възможност, която животът им предлага, следвайки взаимната си любов към музиката. Но когато буреносните облаци на трагедията надвисват над тях, връзката им е подложена на най-голямото от всички изпитания. Докато Камрин се опитва всячески да притъпи болката от станалото, Андрю взема дръзко решение: за да си възвърнат познатия ритъм на предишния си живот, двамата поемат отново на пътешествие около страната. Заедно те ще преоткрият вълнението, страстта и копнежа и ще срещнат по-големи предизвикателства, отколкото някога са можели да си представят.
Оставам с отворена уста.
– Ама ти съвсем не си наред, Нат!
– Знам – вика тя, обръща се към огледалото и усещам дяволити нотки в гласа ѝ. – Обаче това е самата истина. Казвала съм ти го и преди и не се шегувам.
Аз само клатя глава, усмихвам се и вземам четката за коса от шкафа.
Някога, при едно краткотрайно скъсване с Деймън, Натали имаше интимна приятелка. Но тя твърди, че си пада много повече по чепове (думите са нейни, не мои), за да прекара живота си с жена. Натали не е курва… Ще ти издере лицето, ако я наречеш така, но със сигурност е нимфоманката, за която си мечтаят всички момчета.
– А сега ме остави да ти сложа грима – казва тя, когато заставаме при тоалетната масичка.
– Не!
Натали слага ръце на тънката си талия и ме поглежда с такива широко отворени очи, като че ли е майка ми, която току-що съм обидила.
– Искаш ли да е болезнено? – пита тя и сърдито ме поглежда.
Аз се предавам и се отпускам на стола пред масичката.
– Добре де – казвам аз и повдигам нагоре брадичката, за да ѝ дам пълен достъп до лицето си, което е станало бяло като платно. – Само гледай да не заприличам на миеща мечка, разбрахме ли се?
Тя хваща здраво брадичката ми.
– Я млъквай – сопва ми се Натали и напразно се мъчи да изглежда сериозна. – Майсторът има нужда от тишина, за да работи! Къде си мислиш, че се намираш, в някой салон за красота на Детройт ли?
Когато окончателно приключва с мен, изглеждам точно като нея, като изключим огромните цици и лъскавата ѝ тъмнокестенява коса. Русата ми коса изглежда така добре, че някои момичета биха дали куп пари в скъп фризьорски салон, за да изглежда по този начин и тяхната. И стига точно до средата на гърба ми. Признавам, че имам късмет с такава коса. Натали казва, че ще изглежда още по-добре, ако не я връзвам, затова я пускам. Нямам избор. Гледа ме много заплашително…
. А и след усилията ѝ не изглеждам като миеща мечка, въпреки че не жалеше грима за очи.
– Черни очи и руса коса – каза тя, когато започна да нанася гъстия, черен грим. – Много е секси.
Очевидно моите малки, отворени отпред сандали не ѝ вдъхват доверие и тя ме кара да ги събуя и да сложа чифт обувки с високи токчета, които пасват идеално на тесните ми дънки.
– Ти си направо една секси кучка – вика Натали и ме оглежда от главата до петите.
– А ти пък трябва да си ми много задължена, че ти позволих да ме направиш такава – казвам аз.
– Какво? Да съм ти задължена ли? – тя накланя рязко глава на една страна. – Не, скъпа, не си права. Ти си ми задължена, защото ще си прекараш чудесно и ще ме молиш да те водя там по-често.
Аз ѝ се усмихвам презрително.
– Съмнявам се в това – казвам, – но все пак ще ти повярвам и се надявам наистина да си прекарам добре.
– Така да бъде! – вика тя и намъква обувките си. – Хайде да се махаме оттук, Деймън ни чака.
ДBE
Стигнахме в “Подземието” точно на свечеряване, но преди това обиколихме с мощния пикал на Деймън разни къщи. Той спираше на паркинга, излизаше от колата и оставаше в сградите не повече от три-четири минути, а после не казваше и дума. Поне не и за какво беше влязъл или с кого беше говорил, т.е. обичайните неща, които биха ни накарали да приемем тези посещения за нормални. Но при Деймън нормалното и обичайното бяха нещо много по-различно. Обичам го до смърт. Познавам го почти толкова дълго, колкото и Натали, ала така и не можах да приема наркотичните му навици… Отглежда големи количества трева в сутерена си, но той самият не пуши марихуана. Всъщност никой освен мен и няколко от близките му приятели дори и не подозира, че такова страхотно гадже като Деймън Уинтърс отглежда трева, защото повечето от онези, които се занимават с това, имат вид на отрепки и често са с прически, които са били на мода някъде между 70-те и 90-те години. Деймън съвсем не прилича на отрепка – може да мине за по-малкия брат на Алекс Петифър[18]. А и самият той казва, че не си пада по тревата. Не, изборът на Деймън е кокаинът и той отглежда и продава трева само за да плаща за пристрастеността си към него. Натали се преструва; че това. Което прави Деймън, е напълно безобидно. Знае, че той не пуши трева, твърди, че не е чак толкова вредна, и ако други хора искат да я пушат, за да се поотпуснат, тя не вижда нищо лошо в това, че Деймън им помага да го правят. Обаче отказва да повярва, че кокаинът го въодушевява повече от която и да било част на тялото ѝ.
– А сега ще се позабавляваш добре, разбрахме ли се? – слизам от колата, а Натали затръшва след мен със задника си задната врата и недоверчиво ме поглежда. – Просто се отпусни и се опитай да се забавляваш. Поглеждам я с недоумение.