Вълшебната кутия
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Мириам
- ISBN: 954-9513-83-1
- Переводчик: Анна Нотовска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вълшебната кутия». Краткое содержание книги:
Хорис Кю, фокусник и мошеник, се завърща в Отвъдната земя от света на Бен. Той, обаче, не е дошъл обратно по свое собствено желание — а е изпратен от Горс, зъл демон, който Хорис случайно освобождава от омагьосаната вълшебна кутия. Там Горс е бил затворен от вълшебните хора. Сега демонът се стреми да зароби онези, които някога са го проклели. Но той първо трябва да премахне от Отвъдната земя всеки, който би застанал на пътя му…
Скоро Бен се озовава затворен в мрака на вълшебната кутия, загубен сред мъглите и по пътищата на Лабиринта. Единственото му спасение е Уилоу. Прекрасната силфида, обаче, е изчезнала от Отвъдната земя, защото трябва да осъществи една своя мистериозна мисия…
Филип и Сот се свиха, когато го видяха. Те все още надаваха вой, за да се видят с Холидей, който поне щеше да ги изслуша. Абърнати не изпитваше никакви угризения по този въпрос.
— Къде е Великият господар? — незабавно попита Филип.
— Да, къде е кралят? — отвърна като ехо Сот.
— Намерихме ги да тършуват из покоите на краля отбеляза един от стражите и силно разтърси Филип, като се опита да спре съпротивата му. Гномът изхлипа. Предполагам, че искаха да заграбят нещо.
— Никога, не, никога! — изкрещя Филип.
— Никога от Великия господар! — извика и Сот.
Абърнати усети прииждащата болка в главата си.
— Пуснете ги — заповяда той с въздишка.
Стражите ги пуснаха на земята вкупом. Гномите паднаха на колене и жално запълзяха.
— Велики придворни писарю!
— Могъщи придворни писарю!
Абърнати потърка слепоочията си.
— О, престанете! — Той освободи стражите и накара чупка гномите да се изправят на крака. Те колебливо станаха и се огледаха тревожно наоколо, като сигурно си помислиха, че някаква ужасяваща участ е надвиснала над тях и може би се замислиха за бягство.
Абърнати отегчено ги изгледа.
— Какво искате? — рязко запита той.
Гномите си размениха бързи погледи.
— Да видим Великия господар — колебливо отвърна Филип.
— Да говорим с Великия господар — съгласи се Сот.
Те въобще не можеха да лъжат и Абърнати веднага усети нерешителността им. Беше изминал един много дълъг ден, пълен с разочарования и писарят нямаше време за това.
— Да сте изяждали напоследък някакви бездомни животни? — меко попита той, като се наведе напред, за да могат те да видят блясъка на зъбите му.
— О, не никога не бихме…
— Само зеленчуци, уверявам те…
— Защото напоследък много често изпитвам див глад за един печен гном — остро го прекъсна Абърнати. Те застинаха като статуи. — Сега ми кажете истината или няма да отговарям за онова, което ще се случи!
Филип е мъка преглътна.
— Искаме кристално око към съзнанието — нещастен промълви той.
Сот кимна:
— Всички, освен нас си имат.
— Искаме само един кристал.
— Да, само един.
— Това не е много.
— Съвсем не е прекалено.
На Абърнати му се прииска да ги удуши. Нямаше ли край тази глупост?
— Погледнете ме — каза той, като едва сдържаше гласа си. Те с неохота срещнаха погледа му. — Тук няма кристални очи към съзнанието. Никакви. Няма дори един кристал. Никога не е имало. Ако трябва да изкажа личното си мнение, никога няма и да има! — той почти се поколеба да изрече това свое последно твърдение, но накрая реши, че наистина го мисли. После се протегна напред и ги хвана за мършавите им криви ръце. — Елате тук.
Той ги придърпа над парапетите, като не обръщаше внимание на техните охкания и викове за това как щяха да бъдат изхвърлени за своя зла участ.
— Погледнете натам! — отряза ги раздразнен Абърнати. — Хайде, погледнете! — Те погледнаха. — Виждате ли онзи човек с птицата? От едната страна на лорд Календбор? До човека с черното наметало?
Те се поколебаха и след това кимнаха едновременно.
— Този — заяви триумфално писарят, — е човекът, който има от кристалните очи към съзнанието. Идете и говорете с него!
Той ги остави на земята и пристъпи настрани, като застана с ръце върху кучешките си бедра. Гномите се погледнаха един друг несигурно, след това обратно към Хорис Кю и после пак към Абърнати.
— Значи тук няма кристали? — попита Филип с болка в гласа.
— Нито един? — запита и Сот.
Абърнати поклати глава.
— Имате честната ми дума на придворен писар и кралски служител. Ако някъде има някакви кристали, онзи е човекът, който може да ги намери.
Филип и Сот потъркаха с покритите с мръсотия пръсти влажните си муцуни и сълзливите си очи и се загледаха надолу към фокусника с нарастващ интерес. Те изпухтяха доста тревожно и започнаха без видима причина да движат челюстите си. След това пристъпиха назад.
— Тогава ще говорим с него — оповести Филип, както винаги пръв.
— Да, ще го направим — подкрепи го Сот.
Те понечиха да се обърнат и да се запътят към стълбището. С неохота Абърнати ги повика обратно.