Пристан за двама
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-142-9
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пристан за двама». Краткое содержание книги:
Когато самотният баща Алекс влиза в живота й, Кейти е пленена от неговия чар и всеотдайните грижи, които полага за двете си деца. Въпреки резервите си тя се привързва към семейството му и осъзнава, че единственото й желание е да бъде част от него.
Пред Кейти е поставено предизвикателството да изгради щастливо бъдеще върху руините на миналото. Когато неговите призраци се завръщат отново, тя разбира, че си струва да рискува всичко, за да получи щастието, което Алекс й предлага.
Защото животът понякога е като буря, а любовта е единственият сигурен пристан.
Никълъс Спаркс доказва умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. С шумен успех са приети филмите по незабравимите му романи „Последна песен“ и „С дъх на канела“. Екранизацията на „Пристан за двама“ е поверена на култовия режисьор Ласе Хелстрьом.
— Ще ме напуска! Не можеш да ме напуснеш!
Кейти видя колата му с масачузетските номера зад едно дърво зад магазина. Горещият въздух от пожара парна лицето й и опърли косъмчетата по ръцете й.
Кевин крещеше неистово със завалян и дрезгав глас:
— Ти си ми съпруга!
В далечината Кейти смътно чуваше полицейските сирени, но й се струваха ужасно далеч.
Когато стигнаха до колата, тя отново се помъчи да се бори, обаче Кевин блъсна главата й в покрива на колата и тя едва не припадна. Той отвори багажника и опита да я натика вътре. Тя успя да се извърти и го ритна с коляно в слабините. Той изстена и тутакси отслаби хватката си.
Кейти блъскаше слепешката, измъкна се и хукна да се спасява. Знаеше, че ще последва куршум, знаеше, че всеки момент ще умре.
Той не проумяваше защо тя се съпротивлява и едва дишаше от болка. Никога досега не му се беше опъвала, не беше опитвала да му избоде очите, да го хапе или да го рита. Сега не се държеше като негова съпруга и косата й беше кестенява, обаче крещеше като Ерин… Пое подире й, олюлявайки се, вдигна пистолета, прицели се, но виждаше две Ерин, и двете тичаха.
Натисна спусъка.
Кейти изстена, когато чу изстрела, и зачака болката, но тя не дойде. Продължи да тича и изведнъж осъзна, че той не е улучил. Зави наляво, после надясно, все още беше на паркинга и отчаяно търсеше някакво убежище. Но нямаше такова.
Кевин я последва, залитайки, с хлъзгави от кръвта ръце, които се плъзгаха по спусъка. Усещаше, че отново ще повърне. Тя се отдалечаваше, бягаше на зигзаг и той не успяваше да я следи с поглед. Опитваше да се измъкне, но нямаше да успее, защото му беше съпруга. Той щеше да я отведе у дома, понеже я обича, а после щеше да я застреля, понеже я мрази.
Кейти видя фаровете на кола, която се приближаваше с огромна скорост, като на рали. Искаше да излезе на пътя, да махне на шофьора, но съзнаваше, че няма да стигне навреме. За нейно учудване колата започна да намалява и неочаквано тя разпозна джипа, който влезе в паркинга, и Алекс зад волана…
Профуча покрай нея към Кевин.
Сирените вече се приближаваха. Идваха хора и Кейти усети прилив на надежда.
Кевин видя джипа и вдигна пистолета. Започна да стреля, но джипът продължи да приближава. Кевин отскочи настрани, колата профуча покрай него, но улучи ръката, натроши костите му и пистолетът изхвърча някъде в тъмното.
Той изврещя от болка и инстинктивно притисна ръката си, а джипът се стрелна напред, покрай развалините на магазина, плъзна се по чакъла и се заби челно в склада.
В далечината се чуваха сирени. Кевин искаше да погне Ерин, но съзнаваше, че остане ли тук, ще го арестуват. В плен на страха, закуцука с все сила към колата си, за да опита да избяга, като не спираше да се чуди как така всичко се обърка толкова ужасно.
Кейти видя как Кевин излиза от паркинга, как изпод гумите се разхвърчава чакъл и колата му поема по шосето. Обърна се и зърна джипа на Алекс, наполовина хлътнал в склада, с все още работещ двигател, и хукна нататък. Пожарът треперливо озаряваше задницата на колата и Кейти усети как в гърдите й се надига паника, докато се молеше горещо Алекс да се покаже.
Наближаваше джипа, когато кракът й се натъкна на нещо твърдо и тя се спъна. Забеляза пистолета, вдигна го и продължи към колата.
Пред нея вратата на джипа се открехна, но той беше отвсякъде затиснат от развалини. Заля я облекчение — Алекс беше жив, но в същия момент осъзна, че Джош и Кристен ги няма.
— Алекс! — провикна се Кейти. Стигна до задницата на джипа и заблъска по нея с юмруци. — Трябва да излезеш! Децата са някъде там… трябва да ги намерим!
Вратата си оставаше затисната, но той успя да свали стъклото на прозореца. Измъкна се навън с кървящо чело.
— Те са добре — немощно каза Алекс. — Заведох ги в твоята къща…
Кръвта се смрази във вените й.
— О, боже! — дрезгаво възкликна Кейти и си помисли: не, не, не! — Излизай! Кевин току-що потегли!
Долавяше животинския страх в гласа си.
— И тръгна точно натам!
Болката в ръката му беше неочаквано силна, свят му се зави. Не проумяваше нищичко, а и ръката му вече бе станала безполезна. Чу сирените, но щеше да изчака в къщата на Ерин, знаеше, че тя рано или късно ще се прибере.
Паркира зад другата, празната къща. Странно защо, видя Амбър да стои зад едно дърво и да го пита няма ли да я почерпи с питие, но после образът й изчезна. Спомни си как почисти къщата и окоси тревата, но така и не се научи да пере, а ето че сега Ерин се беше кръстила Кейти.