Пристан за двама
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-142-9
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пристан за двама». Краткое содержание книги:
Когато самотният баща Алекс влиза в живота й, Кейти е пленена от неговия чар и всеотдайните грижи, които полага за двете си деца. Въпреки резервите си тя се привързва към семейството му и осъзнава, че единственото й желание е да бъде част от него.
Пред Кейти е поставено предизвикателството да изгради щастливо бъдеще върху руините на миналото. Когато неговите призраци се завръщат отново, тя разбира, че си струва да рискува всичко, за да получи щастието, което Алекс й предлага.
Защото животът понякога е като буря, а любовта е единственият сигурен пристан.
Никълъс Спаркс доказва умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. С шумен успех са приети филмите по незабравимите му романи „Последна песен“ и „С дъх на канела“. Екранизацията на „Пристан за двама“ е поверена на култовия режисьор Ласе Хелстрьом.
Той кимна, видимо в шок, и тя бързо се примъкна до ръба, влачейки го подире си. Джош се приближи до края на козирката и Кейти стисна ръката му. Навесът вече се тресеше, пламъците пълзяха нагоре по двете опорни колони. Джош пропълзя с краката напред, стиснал ръцете й, а тя се плъзна по корем към ръба. Спусна го… Боже, колко я боляха ръцете… на метър и двайсет, не повече, така си каза. Нямаше да падне далеч и щеше да се приземи на краката си.
Пусна момчето, когато покривът се разтърси. Кристен пропълзя до нея.
— Така, скъпа, сега е твой ред — подкани я Кейти. — Дай ръчичка.
Направи същото и с Кристен, притаила дъх, докато я пускаше. След миг и двамата бяха прави, вдигнали поглед нагоре към нея. Чакаха я.
— Бягайте! — провикна се Кейти. — Дръпнете се назад!
Поредният пристъп на спазматична кашлица погълна думите й и Кейти осъзна, че трябва да действа. Стисна ръба на навеса и провеси първо единия си крак, после и другия. Повися само секунда, но хватката й отслабна.
Падна на земята и усети как коленете й се подгъват, преди да се търкулне към входа на магазина. Краката адски я боляха, но трябваше да заведе децата на безопасно място. Запълзя към тях, хвана ги за ръце и ги задърпа.
Огънят танцуваше, подскачаше, стрелкаше се към небето. Съседните дървета се запалиха, а горните им клони припламваха като фойерверки. След това се разнесе силно пукане, чак ушите й забучаха. Осмели се да хвърли поглед през рамо, тъкмо навреме, за да види как стените на сградата рухват навътре. След това се разнесе оглушителна експлозия и палеща гореща вълна повали Кейти и децата.
Когато тримата успяха да си поемат въздух и се обърнаха да видят какво става, от магазина не беше останало нищо, беше се превърнал в огромен огнен конус.
Но те бяха успели да се измъкнат. Кейти придърпа Джош и Кристен към себе си. Те стенеха, когато тя ги прегърна и целуна теметата на главичките им.
— Добре сте, вече те в безопасност — промърмори Кейти.
В този момент пред тях се изпречи нечия сянка и тя осъзна, че греши.
Беше той, надвесен над тях с пистолет в ръка.
Кевин.
В джипа Алекс беше натиснал докрай педала на газта и тревогата му растеше с всяка изминала секунда. Беше все още далеч от пожара, за да определи с точност къде е, но стомахът му се бе свил на топка. В онази посока нямаше много сгради, предимно изоставени фермерски къщи. И разбира се, магазинът.
Приведе се над волана, сякаш за да подкани колата да се движи напред. По-бързо.
Кейти не вярваше на очите си.
— Къде е той? — хрипливо попита Кевин.
Думите му звучаха заваляно, но тя разпозна гласа, въпреки че лицето му беше отчасти скрито. Адът гореше зад гърба му и лицето му беше цялото в сажди и в кръв. По ризата му също имаше кървави петна. Пистолетът в ръката му лъщеше, все едно е бил потопен във варел с масло.
Той е тук, каза Джо във видението на Кейти.
Кой?
Знаеш кой.
Кевин вдигна пистолета и го насочи към нея.
— Искам само да поговоря с него, Ерин.
Кейти се изправи. Кристен и Джош се притиснаха към нея с изопнати от страх лица. Очите на Кевин бяха хищни, движенията му — резки. Пристъпи напред и едва не политна. Пистолетът се залюля. Нестабилно.
Кейти разбра, че той е готов да ги убие. Вече се беше опитал с пожара. Беше много, много пиян. Повече, отколкото го бе виждала някога. Не можеше да се контролира, не бе подвластен на разума.
Тя трябваше да отведе децата, трябваше да им даде шанс да избягат.
— Здравей, Кевин — измърка и се насили да се усмихне. — Защо държиш този пистолет? Дойде да ме вземеш ли? Добре ли си, скъпи?
Кевин примигна. Гласът, толкова нежен и страстен, толкова сладостен. Харесваше му, когато тя му говори така. Помисли си, че сънува. Но не сънуваше, Ерин наистина стоеше пред него. Тя се усмихна и пристъпи напред.
— Обичам те, Кевин. Сигурна бях, че ще дойдеш.
Той впери поглед в нея. Ту виждаше две жени, ту само една. Беше казал на хората, че Ерин е в Ню Хампшър и се грижи за болна приятелка, обаче в снега нямаше следи от стъпки, обажданията му бяха пренасочени, едно момче беше застреляно и по челото му имаше сос от пица, а сега Ерин беше тук и го уверяваше, че го обича.
По-близо, помисли си Кейти, почти стигнах. Пристъпи още малко напред и избута децата зад себе си.
— Ще ме заведеш ли у дома? — попита тя умолително, както правеше Ерин, обаче косата на тази жена беше къса и кестенява, тя се приближаваше и той се озадачи защо не е уплашена и му се прииска да дръпне спусъка, но я обичаше… Само чуковете да престанат да блъскат в главата му!