Пазителката на гълъбиците
- Автор: Хоффман Элис
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-295-9
- Переводчик: Паулина Стойчева Мичева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пазителката на гълъбиците». Краткое содержание книги:
1973-та година. Последните дни на обсадата на крепостта Масада, приютила юдеите. Провизиите, останали още от времената на цар Ирод, са на привършване, а римляните наближават.
Съдбата събира четири забележителни жени, за да се грижат за гълъбите на Масада. Жени със силен дух, който отказва да бъде съкрушен. Води ги единствено силата на женското сърце.
Йаел — дъщерята на убиец, бяга от горящия Йерусалим през пустинята, която й отнема най-ценното — любимия, а вината и тайната, които носи в себе си, превръща в своя сила.
Ревка е жената на пекаря, която след смъртта на дъщеря си успява не само да намери сили да отмъсти, но и да съхрани душата си и да помага на другите.
Азиза, обучена като воин, крие своята същност и води таен живот — живее в света и на мъжете, и на жените.
И Шира, красивата вещица от Моаб, жената, която захвърля сигурния и спокоен живот и призована от любовта, поема изпълнен с опасности път.
Те са пазителките на гълъбиците и… на своите тайни — кои са, откъде са дошли, кой ги закриля, кого обичат.
Сред уханието на лилии, на смирна, на кръвта на мъжете и жените, умиращи за свободата си, се носи звънът на камбаните и отеква из пустинята; крилете на гълъбите пърхат в изпепеленото от слънцето небе, а единствените оцелели разказват тази вдъхновяваща и омагьосваща история, за да достигне през вековете до нас.
Прекрачих смирено прага на нашия водач. Бях доволна, че Бен Яир е в пустинята с воините си, така че не трябваше да коленича пред неговото величие, нито да рискувам в своята безкрайна мъдрост той да прозре в мен и да види, че съм просто една убийца.
Последвах домакинята си покрай фреските по стените, възхвалявани от всички, които ги бяха виждали, и то напълно основателно. Бяха изрисувани по мазилката с великолепни оранжеви, червени и златни тонове. Макар и вече леко поизбледнели, бе очевидно, че са дело на истински майстор. Седемте сестри, които гърците вярваха, че се движат по небето под формата на светещи звезди, бяха изрисувани по стената в човешкия си образ заедно с луната, най-красивата от всички, с рокля от сребро и златни листа по нея; рисунката бе толкова съвършена, че нишките по тъканта изглеждаха съвсем истински. Лампите осветяваха мрачния коридор и навсякъде се носеше аромат на запалено чисто маслиново масло. Стаята, в която влязохме, бе добре обзаведена, с маси и пейки, останали от домакинството на царя. Сетих се за сламените ни легла, за грубите ни одеяла, за прашния под.
Помолих домакинята си за чиния и някакви подпалки. Щом ми ги донесе, извадих кесийката със смирна, която Шира ми бе дала. Арие още спеше, затова го положих на малка вълнена черга. След това запалих треските със своя кремък. Когато успях да разпаля огъня, казах на Хана какво да прави. Трябваше да наведе главата си над дима, да покрие главата си с парче плат, за да не избяга ценното ухание. Трябваше да вдишва дълбоко и да задържа дима в себе си колкото по-дълго може, без да издиша.
Хана се поколеба, защото се уплаши, че може да се задави от дима и да умре. Страхуваше се от мен — може би бе почувствала невидимото присъствие на престъпленията, които бях извършила. Но не бях тук, за да й навредя. Взех Арие отново на ръце и прикрих белега на моя грях, като пъхнах дланта си под туниката на спящото бебе, с надеждата, че докосването ми няма да го събуди.
— Вдишай дълбоко и гърдите ти ще се прочистят — обещах й аз.
Жената на Бен Яир ме погледна изпитателно, после направи, каквото й бях казала. Въпреки че не ми се доверяваше, тя се нуждаеше отчаяно от въздух и копнееше за шанса лекарството да се окаже по-ужасно от болестта, да сложи край на мъките й. Наведе се напред и аз покрих главата й с красив вълнен шал. Седнах и наблюдавах как разтърсващите й хрипове отслабват с всяко вдишване на дима, което правеше. Когато смирната изгоря докрай и се превърна на пепел, махнах шала от главата й. Хана си пое дълбоко дъх, без да издаде никакъв хрип. Цветът на лицето й вече не бе жълтеникав и болнав, а розов и свеж. Уханието на смирна бе попило навсякъде, горчив аромат в най-чистата си форма. Гледахме се втренчено, докато бебето си играеше с една съчка, която бе паднала от купчината подпалки.
— Ще говоря с пазачите за посещението ти в кулата — каза Хана сериозно. Имах чувството обаче, че мислите й са другаде. — Ще направя каквото мога за вашия роб.
Поведе ме обратно по коридора, покрай оранжевите светлини и седемте сестри на стената. Преди да си тръгна, ме помоли да обещая, че ще й донеса още от билката, за да може да има в резерв, ако получи нов пристъп на болестта. Отвърнах, че ще направя всичко възможно да й осигуря лекарството, което й бе нужно.
— Мисля, че знаеш много добре откъде да го намериш — отбеляза тя.
Усмихна се мрачно, давайки ми да разбера, че е наясно с тайната ми: не аз бях тази, която притежаваше ценните билки.
— Кажи на вещицата, че съм й признателна — добави Хана.
Позволиха на Йаел да посети Мъжа от север и да му занесе кошница с храна и мях с вода. Наредиха й да говори с него през вратата, но тя все пак успяла да го види, когато отключили килията, за да пъхне провизиите вътре. Били остригали брадата и косата му и по тялото му имало белези от въжетата и веригите им.
— Върни се в двореца — настоя Йаел, когато си дойде от ужасното място. Бе пребледняла, но този път от гняв. — Говори отново с жената на Бен Яир. Убеди я да накара стражите да позволят още едно посещение. Скоро ще го убият. Мога поне да му занеса храна и вода и да се опитам да излекувам раните му.
Казах й, че ще имам повече късмет с жената на Бен Яир, ако взема бебето със себе си. Йаел бе предпазлива. В това отношение бе много по-мъдра, отколкото бях аз.
— Защо се интересува от бебе, на което дори не знае името?