Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Искусство и дизайн » Деветдесет и трета година
Деветдесет и трета година - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Деветдесет и трета година

Электронная книга - «Деветдесет и трета година». Краткое содержание книги:

Замисълът на романа „Деветдесет и трета година“ възникнал у Виктор Юго през 1863 г. Написването на книгата било предшествувано от продължителен период, когато писателят събирал необходимите му справочни материали и правел обширни извадки от исторически трудове. Той се интересувал от положението на Франция в навечерието на Великата френска революция, от нейната история, от събитията по времето на контрареволюционния бунт във Вандея. Между източниците, които послужили за осъществяването на огромната задача, привлякла писателя, трябва да се споменат книгата „Френската революция“ на Луи Блан, „Историята на Робеспиер“ на Ернест Амел, трудовете на Жюл Мишле. Юго изучил също така „Мемоарите“ на граф Ж. дьо Пюизе, станал прототип на маркиз дьо Лантенак, както и „Писма за произхода на Шуанската война“ на Ж. Дюшмен-Десеко.
1 ... 110 111 112 113 114 115 116 117 118 ... 156
Перейти на страницу:

— „… Пание, разбойник…“

— Това е господин Сефер.

— „… Плас-Нет, разбойник…“

— Това е господин Жамоа.

Глашатаят продължаваше да чете, без да обръща внимание на тези коментарии.

— „… Гиноазо, разбойник. Шатене, наречен Роби, разбойник…“

Един селянин прошепна:

— Гиноазо е наречен Русия, Шатене е от Сент-Уен.

— „… Оанар, разбойник“ — продължаваше глашатаят.

В тълпата пак заговориха:

— Той е от Рюйе.

— Да, това е Златния клон.

— Неговият брат е убит при атаката на Понторсон.

— Да, Оанар-Малониер.

— Деветнадесетгодишен хубавец.

— Внимание — каза глашатаят. — Ето края на списъка: „… Бел-Вин, разбойник. Ламюзет, разбойник. Сабрту, разбойник. Брен-д’Амур, разбойник…“

Един младеж бутна с лакът една девойка. Девойката се усмихна.

Глашатаят продължи:

— „… Зимния певец, разбойник. Котарака, разбойник…“

Един селянин каза:

— Това е Мулар.

— „… Табуз, разбойник…“

Един селянин каза:

— Това е Гофр.

— Те са двама Гофр — добави една жена.

— И двамата си ги бива — измърмори едно момче.

Глашатаят размаха афиша, барабанът думна веднъж.

Глашатаят продължи да чете:

— „… Упоменатите лица, където и да бъдат заловени, и след като бъде установена самоличността им, веднага да бъдат наказани със смърт.“

Настъпи раздвижване.

Глашатаят продължи:

— „… Който им даде подслон или им окаже помощ да избягат, ще бъде предаден на военен съд и осъден на смърт. Подписал…“

Настъпи дълбока тишина.

— „… Подписал: делегатът на Комитета на общественото спасение СИМУРДЕН.“

— Някакъв свещеник — каза един селянин.

— Бившето кюре на Паринье — каза друг.

А един буржоа добави:

— Трюмо и Симурден. Един бял свещеник и един син свещеник.

— И двамата черни — каза друг буржоа.

Кметът, който бе на балкона, свали шапката си и извика:

— Да живее републиката!

Барабанът думна, за да извести, че глашатаят още не е свършил. И наистина той вдигна ръка и каза:

— Внимание! Ето последните четири реда от афиша на правителството. Те са подписани от командира на експедиционната колона на Северното крайбрежие — началника Говен.

— Слушайте! — викнаха гласове от тълпата.

И глашатаят прочете:

— „Под страх от смъртно наказание…“

Всички се смълчаха.

— „… Забранява се, в изпълнение на горната заповед, да се оказва съдействие и помощ на деветнадесетте бунтовници, изброени по-горе, които в този час са обсадени и обкръжени в Тург.“

— Как? — каза един глас.

Беше женски глас. Гласът на майката.

III

Ропотът на селяните

Мишел Флешар се беше смесила с тълпата. Тя не слушаше, но човек, дори и като не слуша, пак чува. Тя бе чула думата Тург. И затова вдигна глава.

— Как? — попита тя. — Тург?

Другите я погледнаха. Имаше вид на побъркана. Облечена бе в дрипи. Нечии гласове прошепнаха: „Прилича на крадла.“

Една селянка, която носеше елдови питки в кошница, се приближи до нея и й каза съвсем тихо:

— Мълчете.

Мишел Флешар погледна уплашено тази жена. Отново не можеше нищо да разбере. Името Тург премина като светкавица и пак настъпи мрак. Нима тя нямаше право да се осведоми? Защо хората я гледаха така?

В това време барабанът издумка за последен път, разлепвачът беше залепил афиша, кметът се бе прибрал в общината, глашатаят бе тръгнал към някое друго село, а множеството се разпръсна.

Група хора беше останала пред афиша. Мишел Флешар отиде при тази група.

Разговаряха за хората, обявени извън закона.

В групата имаше селяни и буржоа, тоест бели и сини.

Един селянин казваше:

— Няма нищо, не могат да хванат всички. Деветнадесет — това значи само деветнадесет. Не са хванали Приу, не са хванали Бенжамен Мулен, не са хванали Гупил от енорията Андуйе.

— Нито пък Лорийол от Монжан — каза друг.

Други добавиха:

— Нито Брис-Дени.

— Нито Франсоа Дюдуе.

— Да, онзи от Лавал.

— Нито Хюе от Лоне-Вилие.

— Нито Грежи.

— Нито Пилон.

— Нито Фийол.

— Нито Менисан.

— Нито Гехаре.

— Нито тримата братя Ложре.

1 ... 110 111 112 113 114 115 116 117 118 ... 156
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)